Определение № 6709 от 03.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4812/2024 г.

Производството е реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. З. П. срещу Определение № 1573 от 10.04.2024 г. по КАНД № 8/2024 г. на Административен съд – Хасково, с което съдът е оставил без разглеждане частната жалба на П. срещу Решение № 1022 от 07.03.2024 г. по КАНД № 8/2024 г. на Административен съд – Хасково и е прекратил производството по делото. Според частния жалбоподател Решение № 1022 от 07.03.2024 г. по КАНД № 8/2024 г. на Административен съд – Хасково има характер на определение, с което се прегражда пътят за защита, поради което подадената срещу него частна жалба е процесуално допустима, а изводът на съда за обратното е неправилен. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от лице, имащо право на обжалване и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение в производство по чл. 213а АПК съдът е оставил без разглеждане частната жалба на П. срещу Решение № 1022 от 07.03.2024 г. по КАНД № 8/2024 г. на Административен съд – Хасково и е прекратил производството по делото на основание чл. 215, т. 4 АПК. С посоченото решение е обезсилено Решение № 216 от 21.11.2023 г. по АНД № 613/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград и вместо него е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на П. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К № [номер] от 09.09.2022 г., издаден от ОДМВР Хасково и е прекратено производството по обжалване на Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К № [номер] от 09.09.2022 г., издаден от ОДМВР Хасково. Съдът е мотивирал извод за недопустимост на частната жалба със съображения, че посоченото по-горе решение няма характер на определение и е окончателно. Определението е правилно. Правилото за окончателност на касационното решение по чл. 223 АПК е приложимо в касационното производство по ЗАНН на основание чл. 63в ЗАНН. Видът на порока на решението на районния съд – в случая недопустимост, не рефлектира върху окончателността на касационното решение и не може да послужи като основание за изключение от това правило. С постановяване на решението на касационната инстанция редовните средства за съдебен контрол са изчерпани. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение