Определение № 60696 от 15.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 60/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу отменителната част на решение № 187/01.07.2020 г. по в. т. д. № 76/2020 г. на Апелативен съд П., с която касаторът е осъден да заплати на В. С. Р. обезщетение в размер на още 34 000 лв., или общо в размер на 90 000 лв., за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие реализирано на 20.03.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 31.08.2018 г.

В подадената от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД жалба се сочат касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението на основания за достъп до касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са обусловили изводите на въззивната инстанция и са включени в предмета на делото. Въпросите са следните:

1. „Следва ли и с оглед обществения интерес и общата генерална превенция да се отчита съпричиняване на вредите от страна на пострадалия при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат на което е безспорно доказано, че пострадалото лице Р. е имал техническата възможност да предотврати ПТП? От събрания доказателствен материал безспорно се доказва, че техническата причина за настъпване на ПТП са и субективните действия на пострадалия Р., който не е възприел опасността от приближаващия се към него трактор и е предприел действия по закрепване на теглича и товарача без да се е убедил, че тракторът е в покой и може да извърши закрепването безопасно.“

2. „Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди болки и страдания в резултат на причинени от ПТП телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри на загубената работоспособност на пострадалия като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респективно загубата на тези доходи и принос в резултат на телесните му увреждания при ПТП?“

По първия въпрос се сочи отклонение от казуална практика на ВКС, обективирана в решение № 18/2018 г. по гр. д. № 60 304/2016 г. на IV ГО, решение № 97/2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на ТК, решение № 43/2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на II ТО. По втория въпрос се твърди отклонение от задължителните постановки на ППВС № 4/1968 г. При евентуалност се извежда и приложение на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК.

При изложените доводи в касационната жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено като предявеният иск бъде уважен в по-нисък размер. Претендира се присъждане на разноски за трите съдебни инстанции.

В подадения от ответника по касация В. С. Р. отговор се оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Сочи се, че не е налице основание, предпоставящо развитие на касационно производство. Изтъква се довод, че решението на въззивния съд е правилно. Не се претендират разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

С атакуваното в настоящото производство решение, след собствен анализ на приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-автотехническата експертиза, въззивният съд е възприел механизъм на процесното ПТП, според който то е реализирано поради предприета маневра заден ход от трактор „DEUTZ-FAHR“, peг. № СТ 05793, с цел да бъде приближен към намиращ се зад него челен товарач. В момента на осъществяване на маневрата стоящият зад трактора В. С. Р., който се бил навел, за да завърже с въже товарача за теглича на трактора, е бил ударен. В резултат на ПТП пострадалият е получил травматични увреждания на главата. Съдът е зачел извода на вещото лице, че водачът на трактора е имал видимост през задното стъкло, което е с размер, обхващащ целия заден панел на кабината, т. е. имал е техническа възможност да възприеме навелия се до теглича Р.. Посочил е, че водачът е могъл да предотврати ПТП, ако преди предприемане на маневрата, беше сторил необходимото, за да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и с движението на заден ход няма да създаде опасност. Приел е, че в случая водачът И. е предприел движение на заден ход като е знаел, че зад превозното средство се намира пострадалия и, че същият в този момент поставя въжето на теглича. Този факт съдът е преценил за установен чрез изявленията на И., разпитан като свидетел в хода на производството пред първа инстанция. Той е признал, че не е съобразил правилно ситуацията, знаейки, че зад трактора вероятно се намира Р.. Като краен извод съдът е заключил, че произшествието се явява причинено от противоправното поведение на водача на трактора, който с действията си е нарушил чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, задължаваща водача на МПС, преди да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. При тези изводи въззивната инстанция е преценила, че възражението за съпричиняване, релевирано от ответното застрахователно дружество, е неоснователно.

Въззивната инстанция е кредитирала заключението на съдебномедицинската експертиза, в което е посочено, че на ищеца е била причинена тежка травма на главата, обективирана в разкъсно-контузна рана над костта в меките тъкани челно, счупване на черепа, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, мозъчен оток, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, пареза на горен клон на лицевия нерв в ляво. На Р. е била извършена неврохирургична операция за отстраняване на вбитите костни фрагменти на черепа, евакуиране на получения кръвоизлив, кръвоспиране на наранените кръвоносни съдове и поставяне на дренаж. Било е проведено и медикаментозно лечение. През първия месец пострадалият е бил зависим от чужда помощ, включително и след изписването от болницата, а до края на втория месец е бил с болки. Периодът на възстановяване е бил общо около четири месеца. В резултат от травмата пациентът е бил с емоционални и психически отклонения, не е бил адекватен към събитията. В мотивите на решението въззивният съд е посочил и наличието на невъзстановено увреждание – голям костен дефект на черепа, налагащ оперативно затваряне с пластика, за да бъде защитен мозъкът от директна травма, както и, за да се предотвратят сраствания, които могат да провокират главоболие или епилептични еквиваленти, а и поради естетически съображения. Тежестта на уврежданията и времето, необходимо за тяхното преодоляване, както необходимостта от нова оперативна намеса са мотивирали въззивната инстанция да увеличи размера на обезщетението от 70 000 лв. на 90 000 лв.

Не са налице твърдените от касатора основания за директен или факултативен достъп до касационен контрол на въззивното решение.

Многократно в своите актове касационната инстанция е имала повод да поясни, че основанието по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК не съвпада с основанията за неправилност, регламентирани в разпоредбата на чл. 280, т. 3 ГПК. Става дума за квалифицирана форма на неправилност, установима пряко и единствено от съдържанието на съдебния акт, без анализ на извършените процесуални действия от съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушение правилата на формалната логика, нарушение на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. В процесната хипоитеза касаторът не обосновава такъв порок на въззивния акт, а твърди допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон, което води до обикновена неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.

Поставените въпроси, за отговор на които касаторът счита, че следва да бъде осъществен достъп до факултативен касационен контрол, нямат характеристиката на правни, разяснена с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Първият въпрос изисква проверка правилността на въззивното решение, което е недопустимо във фазата на селекция съгласно задължителните постановки на цитираното тълкувателно решение. В мотивите му е изведена разликата между основанията за достъп до касация и общите основания за касиране на въззивното решение поради неговата неправилност, регламентирани в чл. 281, т. 3 ГПК. Във фазата на селекция касационната инстанция не може да проверява дали въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, приложил релевантната материалноправна законова разпоредба или спазил съдопроизводствените правила и правилата на формалната логика.

Вторият въпрос е хипотетично зададен, тъй като не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. В ППВС № 4/1961 г., ППВС № 4/1968 г., ППВС № 5/1969 г. по задължителен начин е разяснено от кои критерии следва да се води съда при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, така, че то да отговаря на изискването, регламентирано в чл. 52 ЗЗД, да е справедливо. Това са действителният размер на моралните вреди, интензитетът и продължителността на болките, както и икономическата ситуация в страната към момента на увреждането. Поставеният от касатора въпрос касае определяне на обезщетение за претърпени вреди от имуществен характер, изразяващи се в неполучаване на дохода, който пострадалият е получавал преди настъпване на увредата. Предметът на делото обаче не включва претенция за претърпени имуществени вреди от В. С. Р., а само за неимуществени такива.

Касаторът не е обосновал приложение на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а го е посочил само като цифрово обозначение. Последното действие не е достатъчно, за да осигури достъп до касационен контрол, с оглед разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Касационната инстанция намира, че, след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК, чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд П..

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС