Определение № 10213 от 26.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9688/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Вълев, понастоящем в Затвора [населено място], против определение № 875/25.08.2023 г., постановено по адм. дело № 46/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е върната исковата му молба против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“. С исковата молба е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 2100 лева за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на късното изпълнение на заповед № Л-2715/06.07.2022 г. на главния директор на ГДИН и незаконното му оставане в Затвора - Плевен за периода от 21.07.2022 г. до 28.07.2022 г., когато бил приведен в Затвора - [населено място], и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, поради и което се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АС - Ловеч е образувано по искова молба, подадена от Г. Вълев против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“, с която е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 2100 лева за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на късното изпълнение на заповед № Л-2715/06.07.2022 г. на главния директор на ГДИН и незаконното му оставане в Затвора - Плевен за периода от 21.07.2022 г. до 28.07.2022 г., когато бил приведен в Затвора - [населено място]. С обжалваното определение административният съд върнал исковата молба на подателя и прекратил производството по делото като приел, че от една страна липсва процесуална легитимация за Вълев да претендира присъждането на обезщетение, каквото не е предвидено в закона, а от друга – посочено е, че има друго висящо исково производство между същите страни за присъждане на обезщетение за същите вреди, включващи и процесния период. Обжалваното определение е правилно. Правилно административният съд е върнал исковата молба на Г. Вълев против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“, с която е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 2100 лева за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на късното изпълнение на заповед № Л-2715/06.07.2022 г. на главния директор на ГДИН и незаконното му оставане в Затвора - Плевен за периода от 21.07.2022 г. до 28.07.2022 г., когато бил приведен в Затвора - [населено място], и е прекратил производството по делото. Настоящият състав споделя изводите на съда. Правилно е прието, че в процесния случай липсва процесуална легитимация за ищеца да претендира присъждането на обезщетение, каквото не е предвидено в закона. Заповед № Л-2715/06.07.2022 г. на главния директор на ГДИН е благоприятен акт за Г. Вълев, който съответно и не е оспорен от него. Правилно е посочено, че твърдяното късно изпълнение на административния акт от страна на пенитенциарните органи не представлява бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, респ. чл. 203, ал. 1 АПК, тъй като незаконосъобразните бездействия, за които може да се претендира обезщетение по този ред, включително и при установяване на тяхната незаконосъобразност в рамките на исковото производство съгласно чл. 204, ал. 4 АПК, са само фактически, но не и правни, като в случая е неприложим и редът по чл. 299, ал. 1 АПК. Отделно от това, в ЗИНЗС също липсва норма, която да урежда право на лишените от свобода на обезщетение за късното изпълнение на облагоприятстващите ги актове. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че исковата молба е недопустима и на друго основание - чл. 126, ал. 1 ГПК, защото в АС - Ловеч е образувано и друго дело - адм. дело № 40/2022 г., образувано по иск, който е квалифициран от съда по чл. 82, ал. 1 вр. чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД – за присъждане на обезщетение в размер на 35 000 лева за претърпените неимуществени вреди за периода 28.12.2018 г. до 28.07.2022 г. В молба-уточнение от 28.07.2023 г. Вълев е посочил, че неимуществените вреди са причинени от незаконното му оставане в Затвора - Плевен и от конкретно посочени лоши условия в този затвор. Ето защо, първоинстанционният съд правилно е приел, че така подадената искова молба от Г. Вълев против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“, с която е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 2100 лева за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на късното изпълнение на заповед № Л-2715/06.07.2022 г. на главния директор на ГДИН и незаконното му оставане в Затвора - Плевен за периода от 21.07.2022 г. до 28.07.2022 г., когато бил приведен в Затвора - [населено място], е недопустима. Въз основа на изложеното, правилно АС - Ловеч е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,