Определение № 330 от 09.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 290/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “У”А., гр. С. срещу определение № 798/20.02.2009г., постановено от Софийския градски съд, с което е оставено в сила определение от 11.04.2008г. по гр.д. № 8249/2008г. на Софийския районен съд за отхвърляне на искането за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът Е. А. П., гр. П. оспорва частната жалба по съображения, че финансовите взаимоотношения с противната страна са изцяло уредени. Ответникът С. П. П., гр. П. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че депозираната частна касационна жалба е недопустима. Производството по гр.д. № 8249/2008г. по описа на Софийския районен съд е образувано по молба за издаване на изпълнителен лист на основание чл.237, б.”е” ГПК /отм./, депозирана на 29.02.2008г. По силата на П. 2, т.9 ГПК /в сила от 01.03.2008г./ производствата по молби за издаване на изпълнителен лист, постъпили до 01.03.2008г., се разглеждат по реда на отменения ГПК. Актовете на съда, постановени по искания за издаване на изпълнителен лист по чл.242 ГПК/отм./, подлежаха на двуинстанционно разглеждане – ТР на ОСГК на ВКС №1/2001г. от 17.07.2001г. Следователно определението на въззивния съд, с което се оставя в сила отказа на СРС за издаване на изпълнителен лист, не подлежи на касационно обжалване и подадената частна жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд