Определение № 135 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2705/2016 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Постъпила е молба от [фирма], ЕИК:[ЕИК], с искане за освобождаване на внесено парично обезпечение в размер на сумата 55 000 лв. по ч. т. дело № 1358/2016г. на ВКС, ТК, Второ т.о., по което е постановено определение № 300 от 15. 06. 2016г., с което е спряно изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение № 15 от 12. 02. 2016г. по в. гр. д. № 702/2015г. на Апелативен съд – Пловдив, в хипотезата на чл. 282, ал. 5 ГПК – отхвърлен иск по обезпеченото присъдено вземане. С решение № 21 от 27. 03. 2017г. по гр. дело № 2705/2016г. по описа на ВКС, Трето г.о. по реда на чл. 290 ГПК, което е окончателно, е отменено въззивно решение № 15 от 12. 02. 2016г. по в. гр. д. № 702/2015г. на Апелативен съд – Пловдив и вместо него е постановено ново, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 55 000 лв.. Следователно осъществена е изискуемата от чл. 282, ал. 5 ГПК предпоставка за освобождаване на внесеното парично обезпечение по ч. т. дело № 1358/2016г. на ВКС, ТК, Второ т.о., а именно окончателен съдебен акт, с който искът с предмет – обезпеченото парично вземане в размер на 55 000 лв. е отхвърлен, постановен в производство по чл. 290 ГПК по подадена касационна жалба срещу въззивното решение, чието изпълнение е спряно на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. На основание гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение