Определение № 7890 от 26.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5860/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Аскомерс" ООД, подадена чрез адвокат Цветкова, против Определение №1343/06.02.2024г., постановено по адм. дело №12262/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против Писмо рег. №32-649411/28.11.2023 г. на началника на Митническо бюро София-запад към Агенция „Митници“ и е прекратено производството по делото. В частната жалба се навеждат доводи, че обжалваното определение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Оспорват се решаващите изводи на съда, че оспореното писмо не носи белезите на административен акт. По подробно изложени доводи се претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на жалбата по същество. Ответникът – началника на Митническо бюро София-запад към Агенция „Митници“, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с приложените по делото доказателства и наведените твърдения, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на "Аскомерс" ООД против писмо рег. № 32-649411 от 28.11.2023 г. на началника на Митническо бюро София-запад към на Агенция "Митници". С писмото жалбоподателят е уведомен, че във връзка с приета митническа декларация с MRN 23BG005807243188R9 от 28.11.2023 г. в определен срок следва да се уреди обезпечение, за да се вдигнат стоките по смисъла на чл. 195 от Регламент № 952/2013. Указани са формите на предоставяне на обезпечението, посочена е сметката в случай, че обезпечението се предоставя под формата на паричен депозит. Дружеството е уведомено и за последиците от непредоставяне на обезпечение. При така обективираното в съдържанието на оспореното писмо, както и с оглед разпоредбата на чл.195а от Закона за митниците (ЗМ), съдът е приел, че същото не носи белезите на индивидуален административен акт, който да е годен предмет на съдебен контрол. Според административния съд, писмото има уведомителен, информативен характер, то е част от процедурата, която ще се финализира с издаването на решение - конкретен ИАА, който ще подлежи на оспорване, а изискването на обезпечение е с цел продължаване на митническите формалности за стоките по конкретната декларация, доколкото е започнала проверка на основание чл. 188 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Съдът е посочил още, че неблагоприятно засягане за дружеството би настъпило при непредоставяне на обезпечение, което би било предпоставка за налагане на обезпечителни мерки по реда на Глава двадесет и шеста, раздел I "а" от ЗМ или до отказ за вдигане на стоките съгласно от чл. 195 пар. 1, ал. 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 и предприемане като последица от това на мерки по чл. 198, пар. 1 б. "б)iii от същия регламент за разпореждане с тях. Определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 195 а от ЗМ, когато при проверка на данните в приета митническа декларация за митнически режим допускане за свободно обращение на стоки, които попадат в списъка по чл. 66 в, се установи, че декларираните цени на стоките са по-ниски от справедливите цени, валидни за тях в Европейския съюз, митническите органи изискват предоставяне на обезпечение. Обезпечението се предоставя в размер, осигуряващ заплащането на митническото задължение и другите вземания, които може да възникнат при вноса, изчислени на база справедливите цени за тези стоки към момента на декларирането. Митническите формалности за декларирания митнически режим допускане за свободно обращение на стоки продължават след предоставяне на обезпечението по ал. 1. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното уведомление няма характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, с който се засягат права или законни интереси на жалбоподателя, поради което оспорването му е недопустимо. От съдържанието на писмото е видно, че с него "Аскомерс" ООД е уведомено единствено за задължението за предоставяне на обезпечение във връзка с декларирания внос и е предупредено за последиците при неизпълнение в хипотезата на чл. 195 а от ЗМ, в която закона изисква предоставянето му. С искането по чл. 195а, ал. 1 ЗМ за предоставяне на обезпечение не се засягат непосредствено права, свободи и законни интереси на титуляра на режима, а отказът му да изпълни искането е пречка за продължаване на митническите формалности по декларирания митнически режим /чл. 195а, ал. 2 ЗМ/ и материална предпоставка за налагане на обезпечителни мерки от митническите органи по реда на Глава двадесет и шеста, раздел I "а" от ЗМ. Следователно, предмет на съдебен контрол би било решението на митническия орган, с което отказва извършването на съответната операция, част от митническите формалности, респ. постановлението на директора на териториалната дирекция за налагане на обезпечителни мерки /чл. 206б ЗМ/. Предвид изложеното, при наличието на предпоставките по чл. 159, т. 1 от АПК правилно жалбата е оставена без разглеждане като недопустима и образуваното по нея съдебно производство е прекратено. Обжалваното определение е постановено при правилно приложение на закона, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,