Определение № 1602 от 12.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1214/2024 г.

Производството е по реда на чл. 216а, ал. 1 и ал. 3 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, във връзка с чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на "Пътища и мостове" ЕООД, гр. Провадия, подадена чрез упълномощен адв. Л. Кръстева, против определение № 31 от 11.01.2024 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-2/2024 г. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Изразява несъгласие с извода на КЗК за недопустимост на особеното искане за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на процесната обществена поръчка и излага съображения, че условието в закона за "едновременност" на подаване на визираното искане с жалбата, с която е образувано производството пред Комисията, не изисква това искане да е обективирано на един и същ хартиен или електронен носител със самата жалба. Акцентира на обстоятелството, че в конкретната хипотеза искането е предявено с "Допълнение", с което са доразвити и уточнени първоначалните доводи в жалбата, поради което това допълнение по своята същност е документ с допълващо съдържание, а не самостоятелно искане. Позовава се и на писмо "Допълнение към жалба с № ВХР-2482 от 18.12.2023 г. ", с вх. № към ВХР 2482 от 22.12.2023 г., с което оспорващото дружество е отстранило нередовности по дадени от КЗК указания, в което писмо е инкорпориран текста на жалбата, вкл. и искането за спиране на възлагателната процедура. Претендира отмяна на обжалваното определение и връщане преписката на КЗК с указание за разглеждане искането по същество. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" не изразява становище по частната жалба. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на "Пътища и мостове" ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в законния преклузивен спок, предвиден в чл. 216а, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 31 от 11.01.2024 г. е оставено без разглеждане искането на "Пътища и мостове" ЕООД за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изготвяне на Технически проект за основен ремонт и извършване на строителство на две обособени позиции: Обособена позиция I: Тунел "Дупница" при км 328+100 на път I-1; Обособена позиция II: Участък на път I-5 от км 101+651 до км 104+158 включващ четири мостови съоръжения, тунел "Велчова завера" от км 103+524 до км 103+702 и тунел "Боруна" от км 103+814 до км 103+955. ", открита с решение № F444104 от 17.11.2023 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура и с уникален № 00044/2023-0126 в ЦАИС ЕОП. За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на нормите на чл. 204, ал. 1 ЗОП, във връзка с чл. 203, ал. 2 ЗОП и е приела, че особеното искане на жалбоподателя е явява преклудирано, предвид пропуснатата възможност същото да бъде реализирано едновременно с подаването на жалбата, независимо от обстоятелството, че е направено в 10-дневния срок за подаване на жалба по чл. 197, ал. 1 от ЗОП /обжалваното решение на възложителя е публикувано в ЦАИС ЕОП на 22.11.2023 г./. В мотивите на оспорения акт на Комисията е отразено, че съгласно чл. 203, ал. 2, изречение първо ЗОП "Искане за налагане на временна мярка се прави едновременно с подаването на жалбата", която норма е процесуална и императивна и като такава не подлежи на разширително тълкуване, а следва да се тълкува и прилага стриктно. КЗК е счела, че законодателят изрично е вменил на икономическите оператори задължението искането за спиране на възлагателната процедура да се подава "едновременно" с жалбата. Органът по преразглеждането е отчел обстоятелството, че законовото изискване не включва условие особеното искане да е обективирано на един и същ хартиен носител, но подчертава, че според изискването на законодателя искането за налагане на временна мярка по реда на ЗОП трябва да е винаги предявено по едно и също време, т. е. заедно с подаването на жалбата. Оттук е изведено заключение, че въведеното ограничително условие в приложимата разпоредба стеснява и ограничава процесуалната възможност на жалбоподателя да поиска налагане на временна мярка след подаване на жалбата, поради което направеното за пръв път особено искане след този момент се счита за подадено след законния срок и не подлежи на разглеждане по същество. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, защото КЗК точно е констатирала, че е сезирана с жалба с вх. № ВХР-2482 от 19.12.2023 г., която е подадена от "Пътища и мостове" ЕООД до КЗК по електронна поща на 18.12.2023 г., в 17: 09 часа, като е изпратена и чрез куриерска служба на същата дата -18.12.2023 г. Не е спорно обстоятелството, че в гореописаната жалба, по която е образувано производството пред Комисията, не е изложено особено искане за налагане на претендираната впоследствие временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка. Такова искане за първи път е заявено в последващо писмо на жалбоподателя, входирано в КЗК с вх. № към ВХР-2482 от 19.12.2023 г., което е постъпило по електронна поща на 18.12.2023 г., в 18: 52 часа /осемнадесет часа и петдесет и две минути/, което е озаглавено "Допълнение към жалба с № ВХР-2482 от 18.12.2023 г. " От страна на "Пътища и мостове" ЕООД е изпратено и постъпило в КЗК трето изложение, озаглавено "Към изх. № СНР-840/21.12.203 по жалба с № ВХР-248-18.12.2023 г. ", с вх. № към ВХР 2482 от 22.12.2023 г., което е постъпило по електронна поща и чрез куриерска служба, с което са изпълнени дадени от Комисията указания и отново е изложено искане за налагане на временна мярка "спиране" на процедурата за възлагане на обществената поръчка. При тези вярно установени правнорелевантни факти, КЗК е извела обоснован правен извод за преклудираност на особеното искане на жалбоподателя, защото същото не е предявено едновременно с жалбата, подадена от "Пътища и мостове" ЕООД с вх. № ВХР-2482 от 19.12.2023 г., която е подадена по електронна поща на 18.12.2023 г. в 17: 09 часа. Съдът намира, че в мотивите на обжалваното определение правилно е тълкувана и приложена нормата на чл. 203, ал. 2, изречение първо ЗОП, с която ясно и недвусмислено е регламентирано, че искане за налагане на временна мярка се прави ЕДНОВРЕМЕННО с подаването на жалбата. Тъй като в Допълнителните разпоредби на приложимите закони - ЗОП и АПК не се съдържа легално определение на понятието "едновременно" по смисъла на тези нормативни актове, решаващият съдебен състав счита, че горепосоченото наречие следва да се прилага в неговия общоупотребим смисъл, визиран в Български синонимен речник, а именно - наведнъж, заедно, същевременно, ведно, в едно време, съвместно, задружно. Следователно предявеното искане за налагане на претендираната временна мярка в последващ момент, след входирането на първоначалната жалба, което в случая е осъществено в 17:09 часа, не съответства на императивното законово условие за "едновременност", тъй като независимо след колко време по- късно, такова последващо искане не е подадено наведнъж, заедно, същевременно, ведно, съвместно и задружно с жалбата, за да може да бъде възприето от страна на органа по преразглеждането като допустимо искане. Подаването на особеното искане след момента на подаване на жалбата, с която е сезирана КЗК, представлява абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на заявеното от жалбоподателя искане за налагане на временна мярка. По изложените съображения обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. Ответникът няма заявено искане за възлагане на разноски. На основание на горното и на чл. 216а ЗОП във връзка с чл. 236 и чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,