Определение № 452 от 24.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1580/2010 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба от адв. Е. Р. – процесуален представител на П. С. П. и И. С. А., и двамата от[населено място], против въззивно решение №778/14.6.2010 г. по гр.д.№281/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., VІІІ състав. С въззивното решение Варненският окръжен съд е потвърдил решение №3433/18.11.2009 г. по гр.д.№4270/2009 г. по описа на Варненския районен съд, ХХVІ-ти граждански състав, с което е отхвърлен предявеният от П. С. П. и И. С. А. против Н. Д. Р. от[населено място], иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на сключения на 28.8.2001 г. договор за покупко – продажба на лек автомобил “Б.-200”, с рама №W., и двигател 306KA22484588, за кумата 3200 лева. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че с постановеното въззивно решение съдът се е произнесъл в противоречие на съществуваща практика на Върховния касационен съд. Сочи се, че и двете предходни съдебни инстанции са допуснали процесуални нарушения, изразяващи в нарушаване на принципа на чл.237, ал.1 ГПК, а именно, че ответникът с отговора си е направил признание на иска, който факт е пренебрегнат при решаване на спора. Твърди се също така, че не е дадена възможност на страните да представят доказателства в първоинстанционното производство, видно от определение №8746/10.6.2009 г. по гр.д.№4270/2009 г. на ВРС, което представлява съществено нарушение на процесуалните норми. Представя се решение №896/24.9.1993 г. по гр.д.№2049/1992 г. на ВС, ІV г.о., съгласно което “Договорът за прехвърляне на собствеността на лек автомобил трябва да бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка. Когато автомобилът е съпружеска имуществена общност, съгласието на другия съпруг трябва също да бъде дадено в писмена форма, с нотариална заверка на подписа, и то преди или най-късно заедно с нотариалното оформяне на сделката или най-късно до обявяването на предварителния договор за прехвърляне собствеността на автомобила за окончателен, ако се касае до предварителен договор по смисъла на чл.19 ЗЗД.”. Представено е и решение №387/03.10.2008 г. по гр.д.№96/2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Моли се за допускане на касационната жалба до касационно обжалване. Ответницата по касация – Н. Д. Р., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представеното решение на ВС третира изцяло материалноправни въпроси по приложението на чл.19 ЗЗД и чл.22, ал.4 СК/отм./, поради което е неотносимо към поставените от касационния жалбоподател процесуалноправни въпроси в изложението, а това на Пловдивския окръжен съд няма данни да е влязло в законно сила ще повече че то е и първоинстанционно. Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне на соченото от жалбоподателя основание. Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,