Определение № 67 от 18.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 815/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Обжалвано е определение №247 от 23.06.2009г., постановено по ч.гр.дело №391/2009г. на Сливенския окръжен съд, с което е оставено в сила определение №301 от 2.02.2009г., постановено по гр.дело № 1551/2004г. на Сливенския районен съд, с което е прекратено производството по делото по отношение на Е. М. И. Д., с фирма “ САКИ – М. Д. ”. Жалбоподателят “У” АД иска отмяна на определението като неправилно. Изложени са доводи за тристрания характер на договора за ипотека, от където произтича и задължителното участие в процеса по чл.135 ЗЗД на кредитополучателя Е. Д. Жалбоподателят е формулирал процесуалния въпрос от съществено значение за делото за пасивнолегитимираните страни по иск по чл.135 ЗЗД и по конкретно кредитополучателят, чието задължение е обезпечено с ипотека от трето лице, е ли е страна по ипотечния договор и пасивнолегитимирана страна в процеса по отменителния иск. Ответниците не вземат становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на обжалване е определение на въззивен съд, пред който е обжалвано определение на първоинстанционен съд, с което е прекратено производството по отношение на конституиран с исковата молба ответник. Обжалвания съдебен акт, съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК ще подлежи на касационно обжалване ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че Е. не е длъжник на ищците, не е трето лице по смисъла на чл.135, ал.1, т.3 ЗЗД, не поема задължения по договора за ипотека, поради което не е пасивно легитимирано лице по иска по чл.135 ЗЗД. Ищците С. М. и Ц. И. са предявили иск срещу Т. С., М. С., Е. М. Д. и ТД “ Б. ” АД, сега “У” АД за обявяване за недействителна договорната ипотека, с предмет описания в исковата молба недв. имот. С договор от 8.04.2004г. е учредена ипотека, като имота е предоставен като обезпечение по договор за кредит, сключен между Е, като кредитополучател и ТБ “Б” АД като кредитодател за сумата от 45 000 лв. Първите двама ответници Т. и М. С., в качеството си на собственици на ивота са обезпечили вземането на банката по договора за кредит. Нотариалният акт е подписан от кредитора – банка, кредитополучателя Д. и ипотекарните длъжници Т. и М. С.. Правата си на кредитори двата ищци са обосновали с предявен иск за обявяване за нищожен, респ. за унищожаване на договора за продажба на недв. имот, предмет на ипотеката, а като ответници по исковете са конституирани Т. и М. С. ,. Ф. от жалбоподателя процесуални въпроси за пасивно легитимираните страни в процеса по иска по чл.135 ЗЗД и по конкретно дали длъжникът по договора за кредит е страна по ипотечния договор и задължителен другар по иска по чл.135 ЗЗД, са обусловили крайния извод на съда за прекратяване на производството по делото по отношение на ответника Е, поради което е налице първата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение. Не са налице допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.т.1-2 ГПК. Жалбоподателят не сочи задължителна за съдилищата съдебна практика на ВС и ВКС по поставения процесуален въпрос, предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Такива са ТР на ВС и ВКС и постановления на Пленума на ВС или решенията постановени при условията на чл.290 ГПК. Извън обхвата на практиката, имаща задължителен характер за съдилищата са ТР на ВС, постановени при действието на чл.52 ЗУС / отм/, които служат за ръководство на съдилищата. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК трябва значимия за конкретното дело правен въпрос да решен по различен начин с други влезли в сила съдебни решения на граждански съдилища. Решения №412 от 24.04.1985г. по гр.дело №1026/1984г. на ВС и решение №426 от 21.09.1988г. по гр.дело №291/1988г. на ВС не представляват противоречива съдебна практика, тъй като с тях не се дават разрешения на правните въпроси по настоящото дело. Определението на СГС от 26.02.2009г. не следва да бъде обсъждано защото няма данни да е влязло в сила. Въззивното определение не противоречи на решение №10 от 3.01.1967г., постановено по гр.дело №124/1966г. на ОСГК на ВС, решение № 169 от 3.12.1985г. по гр.дело №130/1985г. на ОСГК и определението на ВКС, ТК от 14.02.2008г. по т.дело № 676/2007г., защото в тях само е посочено, че пасивно легитимирани страни по иска по чл.135 ЗЗД са страните по сделката, чиято недействителност се иска. Доколкото няма съдебна практика дали главният длъжник е пасивно легитимиран по иск по чл.135 ЗЗД и дали е страна по договор за ипотека, когато задължението му е обезпечено с имот собственост на трето лице, поставения материалноправен и процесуално правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото/ чл.280, ал.1, т.3 ГПК/. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. В случая приетото от съда, че страни по договорната ипотека са кредитора/ банката/ и собственика на имота, който обезпечава вземането на кредитора, е правилен. Павловият иск се предявява срещу длъжника / в случая първите двама ответници/ и лицето което е придобило права от него/ банката кредитор/. С договора за ипотека се обезпечават правата на кредитодателя – банка, при неизпълнение на главното задължение от длъжника – получател на кредита, да събере по принудителен ред вземането си, чрез изнасяне на имота на публична продан. Обвързаност по ипотечния договор възникват само за ипотекарния длъжник / собственика на имота/. Той се съгласява да отговоря пред кредитора с имота си за изпълнението на главния дълг. Изискването на чл. 167, ал.2 ЗЗД за задължително посочване на имената на длъжника в съдържанието на ипотеката, дори когато вземането е обезпечено с чужд имот, не означава, че той е страна по договора за ипотека. Длъжникът по главното задължение подписва нотариалния акт в качеството си на страна по договор за кредит. Изискване за действителност на ипотечния договор е точното описание на вземането на банката – главно и акцесорно, респ. на задължението на кредитополучателя, т.е. главното вземане без да елемент от фактическия състав на договорната ипотека, обуславя сключването на ипотеката. Следователно, като е приел, че само ипотекарния длъжник и придобилият от него права са задължителни другари по отменителния иск по чл.135 ЗЗД, въззивният съд е постановил заканосъобразно определение. В заключение, обжалваният съдебен акт като правилен ще следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение