Определение № 353 от 15.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1559/2016 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на Ц. В. П. с искане за изменение на постановеното решение в частта за присъдените разноски. Ответникът по молбата я оспорва, с писмен отговор. В молбата се излагат съображения за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ответника по делото, предвид изхода на спора. Същото възражение е направено от процесуалния представител на страната, в открито съдебно заседание. С решението по делото, съдът се е произнесъл по това възражение, като е изложил мотиви защо приема, че присъденото възнаграждение не е прекомерно, предвид осъществената процесуална защита. Предвид изложените мотиви в тази насока и повторното искане, същото се явява искане за преразглеждане на мотивите на съда, като не се сочат обстоятелства, налагащи това. По изложените в решението мотиви, присъденото възнаграждение не е прекомерно и не са налага изменение на решението в частта за разноските, като подадената молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна. Неоснователно е и твърдението на страната, че не дължи заплатените от ответника такси и разноски за производството. Действително, спорът е трудов и съгласно разпоредбата на чл.359 КТ ищецът по трудов спор не дължи такси и разноски в производството. Тази разпоредба обаче не се отнася до дължимите при неблагоприятен изход на спора за ищеца по тези спорове. В този случай, ищецът дължи на ответника разноски за производството, които той е направил, в т.ч. и заплатените от него държавни такси за производството. В този смисъл е налице и съдебна практика на ВКС – решение № 67/2014 г. по гр.д.№ 2944/2013 г. на ІV гр.отд. на ВКС. Предвид изложеното, молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна. Водим от горното, състава на ВКС