Определение № 5961 от 06.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5038/2023 г.

Постъпила е частна касационна жалба от Сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“ със седалище в гр. София, чрез адв. Коджабашев, срещу Определение №3238 от 12.04.2023 г. по адм. д. №2967/2023 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата на сдружението срещу акт на Министъра на околната среда и водите, с който е утвърден Протокол №28 от 13.10.2022г. от заседанието на Националния съвет по биологично разнообразие (НСБР), респ. е било прекратено и съдебното производство. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и спорът да бъде разгледан по същество. Твърди се, според оспорващия, че в случая е налице годен за обжалване акт, имащ белезите на индивидуален административен акт в обхвата на АПК и същия го засягат пряко. Писмено възражение в срока по чл. 232 АПК е депозирано от Министъра на околната среда и водите, чрез адв. Попалексова-Иванова и адв. Атанасова-Шкаки, с което считат частната жалба за неоснователна. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С атакуваното определение състав на първоинстанционния съд е приел, че в случая не е налице годен за оспорване административен акт, а оспореното волеизявление на Министъра, обективирано върху протокола от заседанието на НСБР от 13.10.2022г., с което той е утвърден, е акт в обхвата на чл.21 ал.5 АПК. Настоящият касационен състав намира така формираните правни изводи за законосъобразни. С частната касационна жалба се сочи, че първоинстанционното определение противоречи на закона, но също така не е съобразено и с практиката на Конституционния съд(КС) – визира се Решение № 14 от 12.10.2021 г. на КС по к. д. № 14/2020 г., като са цитирани и част от неговите мотиви. Направеното цитиране обаче е селективно, тъй като от подробните аргументи на съда, за да приеме, че необжалваемостта на актовете на Министъра по чл.12 ал.6 от ЗБР, въведена чрез разпоредбата на следващата ал. 7 от закона, е отклонение от общия принцип за обжалваемост на административните актове, допустимо по смисъла на чл.120 ал. 2 от Конституцията, което обаче не счетено за прекомерно, тъй като то не изключва изцяло правото на достъп до съдебна защита. В тази връзка е посочено от КС, че предписаните в ЗБР стъпки в процедурите по обявяване и промени в защитените зони по Раздел III, в процеса на подготовка на документациите по чл.8 ал.1 ЗБР и преди обявяването на защитените зони от МС, са предвидени редица отговорности на МОСВ, за да се гарантира изискването на Директивата за местообитанията и ЗБР – класификацията на територии като защитени зони да се основава на изцяло научна информация и на целите на директивата и ЗБР (чл.8 ал.4 и чл.4 ЗБР; списъкът на потенциалните ЗЗ се разглежда от Националния съвет по биологично разнообразие – консултативен орган към Министъра на околната среда и водите, преди предлагането му на Министерския съвет), както и да се осигури широко участие на обществеността в този процес. В тази връзка е посочено, че именно решението на МС и списъкът на защитените зони се обнародват в "Държавен вестник" и по отношение на това решение на МС достъпът до правосъдие не е ограничен за никой правен субект. Или Протоколът от заседанието на НСБР, който е утвърден от Министъра, попада в обхвата на регламентация по чл.10 ал.2 ЗБР, но последващо същият Министър внася за разглеждане в МС списък на защитените зони в съответствие с ал. 2 заедно с особените мнения, който колективен орган приема решението по ал.4, което според КС подлежи на съдебен контрол. Или законосъобразно е прието от първостепенният съд, че атакуваният акт няма самостоятелно значение, а е част от производството по издаване на акта по чл.10 ал.4 ЗБР, поради което и не подлежи на отделна преценка за законосъобразност пред съд. Или определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221 ал. 2, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховния административен съд, Шесто отделение,