Определение № 4821 от 12.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3332/2025 г.

Производството е образувано по частна жалба от А. Н. А. с постоянен и настоящ адрес в гр. Опака, [адрес] против Определение № 285 от 25.02.2025г. на Административен съд Шумен в частта, с която е отказана правна помощ. Поддържа доводи за неправилност на определението с искане за отмяната му и да се допусне такава до приключване на делото във всички съдебни инстанции. Поддържа, че има дадени указания, които не са изпълнени от него, като следва адвокат да му помогне за отстраняване на тези нередовности. В срока по чл. 232 АПК отговор с възражение не е постъпил от директора на ТП на НОИ Търговище. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид частната жалба, обжалваното определение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Видно от приложеното дело, същото е образувано по жалба, подадена от А. Н. А. против Решение № 2153-25-53/19.09.2023г. на директора на ТП на НОИ - Търговище. С него е потвърдено разпореждане [номер]/09.08.2023г., издадено от Ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Търговище, с което е определен нов размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на основание чл. 102, ал. 1, т. 2 и чл. 100, ал. 3 и ал. 5 от КСО. По образуваното дело пред Административен съд Шумен с молби от 21.02.2025г. и от 24.02.2025г. А. е поискал освобождаване от такси и предоставяне на правна помощ. По искането за освобождаване от такси съдът е приел, че е основателно предвид представеното експертно решение на ТЕЛК. По отношение на искането за предоставяне на правна помощ съдът е приел искането за неоснователно. Констатирал, че липсват средства на оспорващия за заплащане на адвокатско възнаграждение, но случаят не попада в хипотезата на чл. 23, ал. 1 ат Закона за правната помощ. При кумулативно изискване интересите на правосъдието да налагат предоставяне на правна помощ е изведен извод, че интересите на правосъдието не налагат в случая предоставяне на правна помощ. Изложени са мотиви, че съдът е сезиран с жалба, която е с достатъчно ясно формулиран предмет и искане, спорът не се отличава фактическа и/или с правна сложност, като съдебното производство се характеризира със засилено служебно начало, което гарантира защитата на правата на оспорващия. Изложени са мотиви също така, че по други дела, жалбоподателят е подавал жалба и касационна жалба, като е упражнявал лично процесуалните си права и с активното си участие по подаване на молби за извършване на процесуални действия показва добри правни знания, които са допълнителен аргумент в подкрепа на съображенията, че не следва да се предостави правна помощ. Изложени са съображения, че са налице и предпоставките по чл. 24 от ЗПП да не се предоставя такава. Определението е неправилно. Разпоредбата на чл. 23 ЗПП предвижда предоставяне на правна помощ, когато страната не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В чл. 24 от ЗПП е предвидено, че правна помощ по чл. 23 ал. 1, 2 и 3 не се предоставя когато не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Видно от приложеното дело жалбоподателят А. Н. А. е обжалвал решение на директора на ТП на НОИ Търговище, потвърждаващо разпореждане на ръководител на ПО, с което се преизчислява лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Така очертания предмет на спора, при изявеното желание за предоставяне на правна помощ налагат извод, че искането е основателно. Хипотезите на чл. 23 и чл. 24 от ЗПП са налице при категорични изводи на съда, че за жалбоподателя са осигурени в пълен обем процесуалните гаранции за упражняване и защита на правата и и интересите му, което в настоящият случай налага правна помощ. Предвид изложеното определението следва да бъде отменено в обжалваната част относно предоставянето на правна помощ, следва да бъде предоставена правна помощ за процесуално представителство във вид и обхват по чл. 21, т. 2 от ЗПП. Воден от горното и на основание чл. 235 АПК Върховен административен съд шесто отделение