Решение № 6248 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 367/2013 г.

Решение № 6248 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 367/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 585/23.11.2012 г., постановено по административно дело № 583/2012 г., Пазарджишкият административен съд е: 1) отхвърлил жалбата на Нина Димитрова Костова от гр. Пещера, ул. "Васил Петлешков" № 2б против мотивирано решение № Ж-70#2 от 12.07.2012 г. на директора на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № Ра-216 от 23.05.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Пазарджик; 2) осъдил Нина Димитрова Костова да заплати на РУСО - Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Нина Димитрова Костова. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението на Административен съд - Пазарджик и отмяна на решение № Ж-70#2/12.07.2012 г. на директора на РУСО - Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № Ра-216 от 23.05.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Пазарджик. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции. В съдебно заседание и в писмена защита касаторовият повереник адв. Икономов развива допълнителни съображения в подкрепа на заявените от доверителката му искания. Ответникът по касация - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик, не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Фактическата обстановка правилно е установена от първоинстанционния съд и кореспондира с констатациите на контролните органи при РУСО - Пазарджик при извършената от тях проверка по разходите на държавното обществено осигуряване в Община Пещера, закрепени в Констативен протокол № 33-02-2 от 03.05.2012 г. Нина Димитрова Костова е назначена за председател на ОИК (Общинската избирателна комисия) в Община Пещера за провеждане на изборите за общински съветници и кметове и за президент и вицепрезидент на Република България на 23.10.2011 г. Община Пещера е подала данни за Костова в Регистъра на осигурените лица като осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО и за нея са внасяни осигурителни вноски. За месеците от август до ноември 2011 г. вкл. Нина Костова е получавала парично възнаграждение за всички работни дни като председател на ОИК. По същото време тя е работила и по трудово правоотношение при осигурителя "Биовет" АД гр. Пещера, и само пред този работодател е представила издадените й два болнични листа за периодите от 19.08.2011 г. до 29.08.2011 г. и от 29.08.2011 г. до 12.09.2011 г. Болничните листи са представени от "Биовет" АД на 19.09.2011 г. в РУСО - Пазарджик и по тях отпуснато и изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност. С процесното разпореждане от 23.05.2012 г. ръководителят на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Пазарджик е наредил Нина Димитрова Костова да възстанови недобросъвестно полученото за периодите от 19.08.2011 г. до 28.08.2011 г. вкл. и от 29.08.2011 г. до 12.09.2011 г. вкл. парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на 948.65 лв., от които 837.52 лв. главница и 111.13 лв. лихва. Административният орган е приел, че лицето е нарушило режима, определен от здравните органи. С оспореното пред първоинстанционния съд решение от 12.07.2012 г. при осъществения административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО директорът на РУСО - Пазарджик е потвърдил разпореждането, като е описал в мотивите си идентична с гореописаната фактическа обстановка, а от правна страна е посочил, че съгласно чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които нарушават режима, определен от здравните органи, за дните на нарушението, както и, че Нина Костова е упражнявала трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване, с което е нарушила режима, определен й от здравните органи, и на основание чл. 114, ал. 1 от КСО следва да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение. За да не уважи сезиралата го жалба срещу това решение, Пазарджишкият административен съд е приел, че то е издадено от компетентен орган в предвидената писмена форма, надлежно мотивирано с посочени фактически и правни основания, без допуснато процесуално нарушение и противоречие на материалноправните разпоредби. В мотивите на проверявания съдебен акт е посочено и че установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторката и нейния процесуален представител пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Пазарджик (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса писмени и гласни доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, които е аргументирал в съответствие с приложимия материален закон (чл. 5, ал. 4, чл. 40, ал. 1 и чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО). Решаващият съдебен състав е обсъдил доказателствата и становищата на страните и компетентно изготвените заключения по назначените съдебно-медицинска и съдебно-икономическа експертиза, като основателно е приел за законосъобразно решението на административния орган. Към момента на издаване на процесните два болнични листа Нина Костова е осъществявала дейност по две правоотношения - по трудов договор с осигурителя "БИОВЕТ" АД гр. Пещера и дейност като председател на ОИК - Пещера, за всяко от които има качеството на задължително осигурена. Въпреки неработоспособността си, удостоверена от нея пред "Биовет" АД, в периода от време, когато Нина Костова е била в отпуск поради временна нетрудоспособност поради общо заболяване при този работодател, тя е получила пълното си възнаграждение като председател на ОИК при отработени всички работни дни за съответните месеци, включително и дните по болничните листи, поради което законосъобразно съдът е приел това за достатъчно основание за нарушаване режимът на лечение (домашно-амбулаторен), предписан от здравните органи. След като ефективно е осъществявала дейност като председател на ОИК по време на болничния отпуск (доказано и от подписите й под протоколите на комисията), за което е начислено и изплатено възнаграждение и се води осигурителен стаж, без значение е формата на осъществяване на тази дейност - присъствено на заседания на ОИК, или неприсъствено, по телефонна или интернет връзка. Именно за тези дни е било поискано възстановяване на недобросъвестно получените обезщетения за временна неработоспособност. Няма как председателят на Общинската избирателна комисия да изпълнява в пълен обем задълженията си като такъв, без да наруши определения му от здравните органи домашно-амбулаторен режим на лечение - противното би означавало, че Нина Костова не е изпълнявала тези си задължения и неоснователно е получавала възнаграждение за дейността си като председател на ОИК. В този смисъл обосновано съдът е извел извод, че е налице основанието по чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО, респ. законосъобразно е постановено връщане в бюджета на ДОО на недължимо платеното обезщетение по издадените болнични листи ведно с предвидената по закон лихва. Паричното обезщетение замества трудовото възнаграждение или трудовия доход по правоотношенията за трудова дейност - основание за осигуряване, а получаването на възнаграждение по правоотношение, което е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство, е несъвместимо с едновременното получаване на парично обезщетение по този риск, независимо дали осигуряването произтича от едно или повече правоотношения (арг. от чл. 46, ал. 3 от КСО). Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване. Видно от редакцията на разпоредбата, законодателят е предвидил заместваща заработеното възнаграждение облага, при възникване на осигурителен риск временна неработоспособност. Касаторовите доводи за незаконосъобразност на актовете на осигурителните органи, поддържани и пред първоинстанционния съд, не намират опора в доказателствата по делото и в приложимата за случая нормативна уредба. Разпоредбите на чл. 30, ал. 11 и на чл. 18, ал. 4 от Изборния кодекс, на които е извършено позоваване в касационната жалба, са неотносими към фактите по казуса и касаят съвсем други, различни от процесните правоотношения. Аргументите в писмената защита, изложени от процесуалния представител на касаторката във връзка с Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, и Закона за изменение и допълнение на КСО обн. ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г., не обуславят различен извод от възприетия от първоинстанционния съд. Община Пещера като осигурител е подала данни за Нина Костова в Регистъра за осигурените лица, като осигурено лице съгласно чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО по указания на Главна дирекция "Осигуряване и краткосрочни плащания към НОИ" във връзка с осигуряването на членовете на избирателните комисии, образувани по реда на Изборния кодекс. В тази връзка трябва да се отбележи неоснователността на твърдението, че Община Пещера не следва да се явява осигурител на Общинската избирателна комисия. Ако и общините да не са първостепенен разпределител на републиканския бюджет, това не лишава първостепенните разпоредители да трансферират суми към общините съгласно Закона за държавния бюджет и те да изплащат възнагражденията и осигурителните вноски на членовете на ОИК. От изложеното явства, че тезата, която се силаеха да докажат касаторката и нейният повереник, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и незаконосъобразност на процесните административни решение и разпореждане, не може да бъде кредитирана. Като не е уважил подадената до него жалба, Пазарджишкият административен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора касаторовото искане за присъждане на направените по делото разноски и за двете съдебни инстанции, се явява неоснователно и не следва да бъде уважавано, а ответникът по касация не е претендирал заплащане на такива. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,