Решение № 1402 от 17.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9869/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по постъпило в Административен съд София-град (АССГ) на 09.09.2024 г. искане на П. И. Х., гр. София, [улица], чрез адв. Илиева, за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК на влязлото в сила Решение 8275/03.07.2024 г. по адм. дело 1846/2024 г. на Върховния административен съд, Първо отделение. Поддържа се, че в резултат на нарушение на съществени процесуални правила Върховният административен съд не се е произнесъл по правния спор относно приложимостта на чл. 13, ал. 1, т. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за данъчното облагане на физическите лица в хипотезата, при която съответните облигации първоначално са емитирани на пазари от трети страни и впоследствие са емитирани на европейски регулирани пазари. Според подателя на искането двете съдебни инстанции, произнесли се по законосъобразността на ревизионния акт, са подменили същността на правния спор, дописвайки недопустимо нормата на чл. 13, ал. 1, т. 9 ЗДДФЛ и приемайки като критерии за приложимостта й мястото на първичното публично предлагане на облигациите и дали за първи път са емитирани и търгувани на борсов пазар на държава-членка на ЕС или ЕИП. Изложеното според Х. обективира отказ от правосъдие в резултат от лишаването му от правото на защита. По тези съображения се заявява искане за отмяна на Решение 8275/03.07.2024 г. по адм. дело 1846/2024 г. на Върховния административен съд, Първо отделение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на надлежния съд. Ответникът по искането за отмяна, директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП, представляван в съдебно заседание от юрк. Михайлова, оспорва основателността му в подробно аргументирано писмено становище. Върховният административен съд, петчленен състав при Първа колегия, след като прецени допустимостта на искането и наведените доводи, приема за установено следното: Спрямо П. И. Х. е издаден Ревизионен акт Р-22221020003977-091-001/05.08.2022 г. от органи по приходите в ТД на НАП София, изменен с Решение 1918/06.12.2022 г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който в тежест на молителя са установени задължения по ЗДДФЛ за данъчен период 2016 г. в размер на 8 981,33 лв. със закъснителни лихви; за данъчен период 2017 г. в размер на 17 689,71 лв. заедно с лихви; за данъчен период 2018 г. в размер 19 893,72 лв. заедно с дължимите лихви; за данъчен период 2019 г. в размер на 20 688,41 лв. заедно с дължимите лихви въз основа на констатации, че през периодите 2015 г. 2019 г. ревизираният е получавал приходи от управление на заемни средства от Bank Vontobel AG, Швейцария, Цюрих. Тезата на Х. е, че се касае за ценни книжа, допуснати за търговия на фондови борси на страни-членки на ЕС и доходите от тях са необлагаеми по силата на чл. 13, ал. 1, т. 9 ЗДДФЛ. Въз основа на получени от Bank Vontobel AG, Швейцария данни ревизиращите заключават, че задълженото лице е търгувало с корпоративни облигации освен на дружества-емитенти, регистрирани на територията на ЕС, така и с корпоративни облигации на дружества извън ЕС и ЕИП, а сделките са осъществявани както на европейските фондови борси, така и на такива в САЩ и Швейцария. При тези констатации съобразно чл. 13, ал. 1, т. 9 ЗДДФЛ е мотивирана облагаемост на доходите от лихви от корпоративни облигации, допуснати до публично предлагане и търгувани на европейски фондови борси, но с издатели/емитенти от страни извън ЕС и ЕИП. Жалбата срещу РА е отхвърлена с Решение 6874/13.11.2023 г. по адм. д. 2535/2023 г. на Административен съд София-град. По касационната жалба на Х. срещу първоинстанционното решение е постановено Решение 8275/03.07.2024 г. по адм. д. 1846/2024 г. на ВАС, Първо отделение. На 09.09.2024 г. настоящият искател е сезирал ВАС чрез АССГ с молба за отмяна на цитираното влязло в сила решение на основание чл. 239, т. 5 АПК. Това е сторено преди да е изтекъл срокът по чл. 240, ал. 1, т. 1, предл. 2 от АПК, поради което искането е допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно, поради следните съображения: Отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения и определения, резултат на приключил спор, чиято цел е преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено нещо на съдебния акт, когато този резултат се дължи на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания. Чл. 239, т. 5 от АПК предвижда защита за страната срещу такава неправилност на решението, при която вследствие на нарушаване на съответните правила тя е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Меродавно за приложението на нормата е не всяко нарушение на процесуалните правила, а само такова, което е лишило страната от възможност да участва в делото или да е надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Заявените от П. Х. оплаквания не съдържат данни за допуснати от съда нарушения на процесуални правила, в резултат на които той е лишен от възможност да участва по делото. В производството по отмяна на влязло в сила решение съдът не осъществява инстанционен контрол за правилност по чл. 209, т. 3 АПК върху съдебния акт. В това производство не се разрешава основателността на предявеното оспорване, нито се подлагат на преценка основанията за неправилност на съдебни актове по чл. 146 от АПК и чл. 209 от АПК. Изложеното обуславя извод за неоснователност на искането за отмяна.