Определение № 50031 от 10.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1537/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Е. Т., чрез адв. П. срещу определение № 169/04.05.2022 г. по т.д. № 894/2021 г. На Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбопадател за изменение на решение № 104/02.03.2022 г. по в.т.д.№ 894/2021 г. на Пловдивски апелативен съд в частта на разноските, като вместо сумата от 11 136 лв. в полза на ЗК „Бул Инс”АД да се присъдят 8 256 лв., разноски за въззивното производство. С частната жалба се иска отмяна на определението, тъй като изводът на състава на ПАС за неоснователност на молбата е неправилен. Следва да се съобрази фактическата и правна сложност на спора. Ответникът по частната жалба – ЗК „Бул Инс”АД, оспорва основателността й. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Производството по т.д. № 894/2021 г. на ПАС е било образувано по въззивна жалба на А. Е. Т. срещу решение № 260089/09.06.2021г. по т. д. № 23/2019 г. Пазарджишки окръжен съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ на въззивника срещу ЗК „Бул Инс”АД за заплащане на разликата над 100 000 лв. до 600 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие ПТП на 02.08.2018 г. Била е подадена и въззивна жалба от застрахователя срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът за разликата над 50 000 лв. до 100 000 лв. С крайното решение по спора ПАС е потвърдил решението на ОС-Пазарджик в частта за осъждане на застрахователя да заплати обезщетение в размер на разликата над 50 000 лв. до 100 000 лв. и в частта за отхвърляне на иска за разликата над 130 000 лв. до 600 000 лв., като е отменил решението на ОС-Пазарджик в отхвърлителната му част за разликата над 100 000 лв. до 130 000 лв. и вместо него е постановил друго за уважаване на иска по чл.432, ал.1 КЗ за последната разлика. Съразмерно на неуважената част от въззивната жалба е присъдил с въззивното решение сумата от 11 136 лв. – разноски в полза на застрахователното дружество. С молба вх. № 3011/14.04.2022 г. А. Т. е поискал изменение на въззивното решение в частта на присъдените в полза на застрахователя разноски. Настоящият състав на ВКС намира частната жалба за неоснователна. Пред ПАС направените от ЗК „Бул инс“АД разноски за адвокатско възнаграждение по отношение подадената от А. Т. въззивна жалба възлизат на 13 050 лв. с ДДС, съгласно договор за правна защита и съдействие и реално плащане по уговорения банков път на сумата от 13 050 лв. Дължимата от частния жалбоподател сума е в размер на 12 267лв. Като се съобрази фактическата и правна сложност на спора с оглед доводите по въззивната жалба и необходимостта от обсъждане на съответните доказателства, както и Наредба №1/2004 г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, то сумата от 11136 лв. съответства на конкретната сложност на спора и е под договорената между застрахователя и пълномощника. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.