Определение № 369 от 20.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1414/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 10827/05.03.2012 г. от [фирма], срещу решение № 185/27.07.2012 г. по гр.д. № 248 по описа за 2012 на Окръжен съд Стара Загора. В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба Р. И. Н., с искане за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1200 лв Съгласно чл. 280, ал.2 ГПК /изм.-ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК в посочената й редакция. Размерът на цената на иска по исковете за парични вземания е търсената сума. В конкретният случай са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1 и чл. 45 ЗЗД в размер на 4 463,21 лв. В условията на обективно съединени искове меродавна е цената на всеки иск поотделно, следователно с случая цената на исковете заедно и поотделно е под законоустановения минимум, поради което атакуваното решение не подлежи на касационно обжалване.Ето защо подадената жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Претенцията на ответника по касационната жалба е основателна с оглед представения към отговора договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че сумата 1200 лв. е платена в брой. По изложените съображения Върховния касационен съд, ІІІ г.о.