Определение № 1305 от 06.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 648/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от З. К. С. чрез особен представител адв.М. З. от САК срещу решение № 327 от 2.03.12г.по в.гр.дело № 3773/11г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 4731 от 29.07.11г.по гр.дело № 10739/09г.на Софийски градски съд.С него е отхвърлен предявения от същата страна против Софийски районен съд иск с правно основание чл.49 вр.с чл.45 ЗЗД за сумата 6379300.39 лв,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца,изразяващи се пропуснати ползи вследствие нереализирана печалба от собствената му Ч п г „Б. у” поради извършен деликт от ответника – бездействие на негов служител,изразяващо се в това,че не е съхранил поверен му в деловодството оригинал от заповед № РД-14-87 от 14.ІХ.95г.на министъра на образованието,науката и технологиите по гр.дело № 4248/05г.на СРС,26 състав. В приложеното изложение се визират основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК. В писмен отговор ответникът по касационната жалба Софийски районен съд чрез пълномощника се В. Б.- Х. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда.Поставените от касатора въпроси: възможно ли е чрез иск да се установи неистинността на министерска заповед ,когато това е пропуснато в административното производство при обжалването й по административен ред и следва ли настоящияя граждански процес да бъде спрян поради заведено досъдебно производство за установяване на неистинността на заповедта са извън предмета на спора,тъй като решаващите изводи на съда за да приеме неоснователност на претенцията са,че не е доказано наличие на виновно противоправно действие или бездействие на длъжностно лице при СРС,реализирането на имуществени вреди и причинно-следствена връзка между действието,респективно бездействието и вредите.Въпросът за истинността на заповед № РД-14-87/14.09.95г.е бил предмет на друго дело между касатора и МОН и е разрешен със сила на пресъдено нещо между страните. Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това дали е осъществен състава на чл.49 ЗЗД, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. С оглед на изложеното се налага извод,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,което води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по т.1 - т.3 от чл.280 ал.1 ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.