Решение № 9129 от 10.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4087/2021 г.

Производството по делото е образувано на основание чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на директора на [наименование] гр. София, чрез пълномощника си адвокат А. Лазарков от АК София, против решение 1064/22.02.2021 г., постановено по адм. дело 9713/2020 г. по описа на Административен съд- София град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът В. Семерджиева, чрез пълномощника си адв. А. Койчева оспорва касационната жалба като неоснователна, като подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил Отказ изх.7/15.09.2020 г. на директора на [наименование] гр. София да издаде удостоверение за преместване на ученика И. Панчев по см. на чл.108, ал.2 от Наредба 10/01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование. Първоинстанционния съд е приел за установени следните факти: На 14.09.2020 г. В. Семерджиева е подала по електронен път заявление с вх. 4382, в което е изразила своето желание да премести сина си И. Панчев от [наименование] гр. София, който е ученик в същото училище. Към заявлението е приложено влязло в сила съдебно решение от 26.02.2019 г. по гр. д. 63926/ 2018 г. на Софийски районен съд /СРС/, с което е утвърдено постигнатото между нея и бащата на детето - К. Панчев споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК, по силата но което родителските права по отношение малолетното дете И. Панчев са предоставени за съвместно упражняване от двамата родители. Приложена е и заповед за незабавна защита от 30.09.2019 г., която има действие до приключването на гр. дело 54941/ 2019г на СРС със заповед за защита или отказа да се издаде такава, по силата но която бащата е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение майката и детето, да не ги доближава на разстояние по-малко от 100 м., забранява му се да доближава жилището което обитават на разстояние не по-малко от 100м., както и местоработата на майката и местата за социални контакти на двамата. Представено е и решението по гр. д. 54941/ 2019г по описа на СРС /невлязло в сила/, с което се отказва да се издаде заповед за защита с която по отношение бащата да бъдат взети мерките по чл. 5 от ЗЗДН. С писмо изх. 92-1109/14.09.2020 г., директора на [наименование]на осн. чл.108, ал.1, т.2 от Наредба 10/01.09.2016 г. на МОН е уведомил директора на [наименование] гр. София за заявеното желание за прием на ученика И. Панчев в повереното му училище. По повод на полученото писмо, директора на [наименование] гр. София е уведомил бащата на малолетния И. за изявеното желание от страна на майката за преместване на детето в друго училище. С писмо вх. 3/15.09.2020 г. К. Панчев е изразил изричното си несъгласие за преместване на детето му от [наименование] в друго училище. По делото е приложен социален доклад, изготвен на осн. чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, в който е изразено становище, че няма данни за социална изолация на детето, налице е желание на майката за преместване на детето в друго училище с цел предоставяне на по-добро образование. На 15.09.2020 г. директора на [наименование] гр. София е издал оспорения отказ изх. 7 за издаване на удостоверение за преместване на ученика И. Панчев в приемащото училището по смисъла на чл.108, ал.2 от Наредба 10/01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование. Въз основа на приетите по делото доказателства, АССГ е обосновал правни изводи, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като същият е мотивиран и съдържа фактически и правни основания за издаването си, но е материално незаконосъобразен. АС е приел, че писмото е мотивирано с липсата на съгласие на бащата, детето И. Панчев да бъде преместено от [наименование] в друго училище. Счел е, че спорът е правен и е свързан с приложението на чл. 108, ал. 1 и 2 от Наредба 10 от 01.09.2016 г. ,издадена на основание чл. 22, ал. 10 и чл. 146, ал. 2, т. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Посочил е, че разпоредбите са ясно формулирани и сочат еднозначно, че единствено условие за издаване на удостоверение за преместване на ученик в друго училище е директорът на училището, в което ученикът се е обучавал, да е получил от директора на приемащото училище уведомление, че във връзка с подадено писмено заявление от родител съобразно чл. 108, ал. 1 от Наредбата, това училище потвърждава наличието на възможност да запише ученика в него. Приел е, че директора действа в условията на обвързана компетентност и щом са налице условията на цитираните норми, то удостоверението следва да бъде издадено и предоставено на приемащото училище в указания срок. Поради тези данни, АССГ е счел, че несъгласието на бащата, адресирано до директора на [наименование] да бъде преместено детето му И. в друго училище и ирелевантно за издаване на процесното удостоверение. Обосновал е краен извод за материална незаконосъбразност на постановения отказ, поради неизпълнение на задълженията визирани в чл.108, ал.2 от Наредба 10/2016 г. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Редът и условията за преместване на учениците от I до XII клас от неспециализираните държавни, общински и частни училища са уредени в глава Пета от Наредба 10/01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование. Чл. 108 от Наредбата урежда условията за преместване на учениците, като съгл. ал.2 директорът на училището, в което се е обучавал ученикът, до пет работни дни от получаване на информацията по т.1, издава удостоверение за преместване и го предоставя на директора на приемащото училище заедно с копие на училищния учебен план и копие на личното образователно дело на ученика в първи и втори гимназиален етап. Както правилно е посочил АССГ, разпоредбата не поставя изискване за издаване на удостоверението по чл.108, ал.2 от Наредбата, да е налице съгласие и на двамата родители. Никъде не е предвидено съгласието и на двамата родители като елемент от фактическия състав по издаване удостоверението за преместване на ученика и предоставянето му на директора на приемащото го училище. Единственото условие е получаване на информацията за подадено заявление по чл. 12, ал. 2 от ЗПУО от директора на приемащото го училище, каквото безспорно е налице. Установено е, че към датата на подаване на заявлението за преместване на малолетния И. Панчев, въз основа на влязло в сила решение е постигнато споразумение по чл.127, ал.1 от Семейния кодекс, упражняването на родителските права относно детето е предоставено за съвместно упражняване и на двамата родители, като всеки един от тях ги упражнява в пълен обем и е пълноправен носител на родителските функции. Съгласно нормата на чл.123 от СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето и от двамата родители заедно и поотделно. Когато родителят е действал сам, той е бил длъжен да уведоми другия родител. По делото няма спор, че бащата на ученика е уведомен за намерението на майката да премести същия в друго училище, като неговото несъгласие е обективирано писмено. Директорът на училището, в което е бил записан малолетния И. е постановил оспорения отказ поради несъгласието на бащата като е посочил, че упражняването на родителските права се извършва по общо съгласие на родителите, като при разногласие същите могат да потърсят съдействие от медиатор. Правилен е извода на АССГ, че директорите на училищата действат в условия на обвързана компетентност, но настоящият касационен състав не споделя мнението му, че директора на [наименование] се е натоварил с неприсъщи задължения, а именно да следи дали е постигнато съгласието между родителите относно преместване на ученика И. Панчев. Директора на училището е длъжен да се съобразява с всички нормативни уредби, свързани с интересите на децата, тъй като работата му с деца го изисква. Правилен е извода на съда, че след като са били изпълнени условията на чл108, ал.1, т.1 от Наредба 10/2016 г., ответникът е бил длъжен да издаде изисканите документи и да ги предостави на директора на училището, в което се премества ученика, тъй като директора действа в условията на обвързана компетентност. Изпълнено е условието по чл.123, ал.1 от Семейния кодекс, съгласно което когато родителят е действал сам, той е бил длъжен да уведоми другия родител, като не е спорно обстоятелството, че бащата е бил уведомен за предстоящото преместване. При тези данни в настоящия случай, директора на [наименование] гр. София е следвало да изпълни своето задължение съгласно чл.108, ал.2 от Наредба 10/2016 г., като издаде в указания срок исканото удостоверение за преместване на ученика И. Панчев. Отказът на бащата не е пречка за неиздаване на исканото удостоверение, тъй като неговото съгласие/несъгласие не е необходимо условие за изпълнение на задължението на директора съгласно цитираните норми /СК и ЗПУО/. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. По искането за присъждане на разноски от пълномощника на касационния ответник, касационната инстанция приема следното: Представени са доказателства за направени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение: списък за разноски и договор за правна помощ, от които се установява, че касационния ответник е заплатил по банков път 600 лева адвокатско възнаграждение за пълномощника си пред касационната инстанция. С оглед на така установеното касаторът следва да заплати на ответника разноски в размер на 600 лева.