Определение № 3703 от 27.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2497/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 във връзка с чл. 200, ал. 2 от АПК. Образувано е по частна жалба на Р. Бланко, гражданин на република Куба, чрез адв. Г. Недев като процесуален представител, срещу определение № 9952 от 14.11.2023г., постановено по адм. дело № 7794/2023г. по описа на Административен съд – София град. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна и произнасяне по същество за отмяна на оспорената заповед за прекратяване на административното производство на осн. чл.24и, ал. 13 от Закона за чужденците в Република България. Твърди се, че процесната заповед няма мотиви и че жалбоподателят не е получил съобщението с указанията на органа за представяне на допълнителни доказателства, поради което не са налице основанията по чл.24и, ал.13 от ЗЧРБ, а изводите на съда в обратен смисъл, се считат за необосновани. Ответникът – заместник директорът на дирекция „Миграция“ - МВР, чрез старши юрисконсулт Л. Пенева, в срока по чл.232 от АПК е представил писмено становище за неоснователност на частната касационна жалба. Върховният административен съд, трето отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Предмет на обжалване пред Административен съд – София град е заповед рег. № 5364з-2010 от 01.06.2023г. на заместник директора на дирекция „Миграция“ – МВР, с която на основание чл.24и, ал.13 от ЗЧРБ е прекратено административното производство по издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел достъп до пазара на труда „Единно разрешение за пребиваване и работа“ на Р. Бланко, гражданин на република Куба. От доказателствата по делото се установява, че производство пред органа е образувано по заявление рег. № 538600-442 от 01.02.2023г., подадено на основание чл.24и, ал.4 от ЗЧРБ от „Бау систем“ ООД чрез упълномощено лице, в качеството на работодател на жалбоподателя. Заявлението е по образец съгласно ППЗЧРБ и в него е посочен електронен адрес за кореспонденция. В съответствие с изискванията на чл.24и, ал.11 от ЗЧРБ, заявлението и приложените към него документи са изпратени на Агенцията по заетостта, която установява нередности във връзка с изискуемите документи, за които уведомява дирекция „Миграция“ – МВР. Последната изпраща съобщение рег. № 536400-15697/22.03.2023г. на посочения в заявлението електронен адрес, с прикачен файл, съдържащ указанията на Агенцията по заетостта за представяне на липсващите документи в 7-дневен срок. Видно от приложената към преписката разпечатка от електронната поща, съобщението е получено от адресата, но исканите допълнителни документи към заявлението не са представени в указания срок. При горните обстоятелства и на основание чл.24и, ал.13 от ЗЧРБ е издадена обжалваната пред административния съд, заповед за прекратяване на административното производство. Съдът е осъществил проверка на административния акт и е приел, че преценката на административния орган за неизпълнение на дадените указания е правилна, а издадената заповед е законосъобразна. Не са възприети като основателни твърденията на жалбоподателя за липса на мотиви. Посочено е, че процедурата за проверка на документите към подаденото заявление е проведена надлежно, както и за уведомяване на заявителя за необходимостта от представяне на допълнителни документи. С констатации за неизпълнение на указанията на органа в предоставения срок, считано от получаване на изпратеното съобщение на посочения от заявителя електронен адрес, се обосновават изводите за наличие на предпоставките по чл.24и, ал.13 от ЗЧРБ за прекратяване на административното производство. Обжалваното определение е правилно. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на административния съд за законосъобразност на оспорената заповед. В същата се съдържа изложение на фактическите и прави основания за издаването й, а доводите за жалбоподателя за лиса на мотиви са неоснователни. Видно е, че органът е посочил заявлението, във връзка с което е образувано производството за издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел достъп до пазара на труда - „Единно разрешение за пребиваване и работа“, на Р. Бланко, гражданин на република Куба. Налице са данни за процедурата по проверка за съответствие на приложените към заявлението документи с предвидените такива по чл.24и, ал.5-ал.7 от ЗЧРБ, проведена от Агенцията по заетостта и приключила с констатации за липсващи документи, във връзка с която до заявителя е изпратено съобщение на посочения от него електронен адрес. Действително органът не е отразил в заповедта документите, които е следвало да бъдат приложени допълнително, но данни за това се съдържат в писмото на Агенцията по заетостта, което е част от административната преписка, т.е. в документ, предхождащ и съпътстващ издаването на обжалваната заповед. Касае се за допустим способ за мотивиране на административните актове, който е приложен в случая от органа, с което е изпълнено изискването за форма по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В съответствие с доказателствата към преписката, са изводите на съда за надлежно уведомяване на заявителя за необходимостта от представяне на допълнителни документи в определения 7-дневен срок за това. Според правилото на чл.24и, ал.12 от ЗЧРБ, уведомяването се прави по електронен път. По делото е установено изпращане и получаване на съобщението на посочения в заявлението електронен адрес, което доказва, че органът е изпълнил надлежно предвидената в закона процедура, за законосъобразността на която е без значение кое е конкретното лице, което е получило съобщението. Доколкото е безспорно, че допълнителните документи не са представени в определения срок, то предпоставките по чл.24и, ал.13 от ЗЧРБ са налице и правилно органът е прекратил административното производство по издаване на исканото разрешение. Изводите на съда в изложения смисъл са обосновани от доказателствата и са в съответствие с приложимия закон. Оспореното определение за отхвърляне на жалбата не страда от сочените от жалбоподателя пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Неоснователно жалбоподателят претендира приложимост на процедурата за уведомяване по чл.14, ал.2 от ППЗЧРБ с изпращане на писмено съобщение до заявителя. В случая е приложен редът по чл.24и от ЗЧРБ, който е специален по отношение на разрешенията за продължително пребиваване и работа, каквото е процесното, и изключва общото правило по чл.14, ал.2 от Правилника. По горните съображения Върховният административен съд, трето отделение