Определение № 5851 от 14.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3916/2024 г.

Производството е по реда на чл. 200, ал. 2 във вр. с чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Фотева срещу определение № 1150 от 09.02.2024 г., постановено по административно дело № 2473/2023 г. от Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата ѝ против решение № КВПС – 01 – 1/2023/07.12.2023 г. на Комисията за защита на личните данни по сигнал с рег. индекс УИН [номер]. По наведени доводи за неправилност на определението се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по частната жалба – Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в представено писмено становище излага доводи за нейната неоснователност и моли съда да отхвърли същата. Ответникът по частната жалба – Директорът на детска градина „Веселушко“ гр. Бургас в представено писмено становище също излага доводи за нейната неоснователност и моли да бъде отхвърлена. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на проверка по реда на чл. 197 АПК пред АС Бургас е било решение № КВПС – 01 – 1/2023/07.12.2023 г. на КЗЛД по сигнал с рег. индекс УИН [номер], с което е прекратена проверката по посочения сигнал, след констатация, че същият се повтаря и не съдържа нова информация от съществено значение за нарушение, по отношение на което е налице приключила проверка и новите фактически обстоятелства не дават основание за предприемане на последващ действия, като в мотивите на акта подробно са обсъдени фактите и резултатите от извършените проверки по предходни подадени от Фотева сигнали. За да отхвърли жалбата против решението на КЗЛД съдът подробно и прецизно е обсъдил подадените от Фотева сигнали в периода от 13.02.2023 г. – 27.11.2023 г. до различни органи, вкл. подадените на 04.05.2023 г. сигнал с УИН [номер], както и подадените последващи такива сигнал на 08.05.2023 г., жалби от 16.05.2023 г., от 19.05.2023 г., от 12.06.2023 г., от 23.06.2023 г.,от 04.08.2023 г. от 26.09.2023 г., от 23.10.2023 г., от 02.11.2023 г., от 08.11.2023 г. и от 27.11.2023 г., както и извършените процесуални действия от КЗЛД по изясняване на фактите и обстоятелствата по така образуваната преписка, приключена с оспорения пред него акт. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд за постановяване на акта от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствени правила и в съответствие със закона и неговата цел, като липсват наведени доводи за неправилност на тези изводи. По същество в частната жалба е изразено становище, че представените по делото писмени доказателства неправилно са интерпретирани от съда, което не се установява при извършената проверка. Напротив – същите са отразени коректно като съдържание, обсъдени са подробно и аргументирано, като съдът единствено въз основа на събраните в хода на производството доказателства е формирал правните си изводи. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че съдът следва да обсъжда и формира изводите си върху релевантите за спора факти и доказателства. При това е неоснователно и твърдението за предубеденост на докладчика по делото, като не се сочат и конкретни основания за това, а несъгласието на жалбодателката с изложените мотиви в определението и постановеното отхвърляна на жалбата ѝ не води до извод за основателност на твърденията в тази насока. Представените с частната жалба доказателства не обосновават извод за незаконосъобразност на обжалвания акт, съответно на обжалваното решение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 200 във вр. с чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение