Определение № 80 от 24.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6824/2013 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, предл. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 248 ГПК. Образувано е по частна жалба, вх. № 13396/27.08.2013 г., подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], р-н „В.”, [улица], чрез юрисконсулт Г. И. М., против определение на Бургаски окръжен съд, Гражданско отделение, четвърти въззивен състав № 1887/18.07.2013 г., постановено по в.гр.д. № 646/2013 г. С обжалваното определение е допълнено решение на Бургаски окръжен съд, Гражданско отделение, първи въззивен състав № I-65 от 05.04.2013 г., постановено по гр. д. 646/2013 г. в частта му за разноските, като [фирма] – [населено място], ЕИК[ЕИК] е осъдена да заплати на К. Т. Ж., ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата 800 лв. за направените по делото пред въззивната инстанция разноски– заплатено адвокатско възнаграждение. С частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна. За ответника по частната жалба К. Т. Ж. е постъпил писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК чрез адвокат П. Д. В.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе, констатира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 248, ал 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо-в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. Разпоредбата предпоставя претенцията за разноски по чл. 80 ГПК да бъде заявена валидно най – късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В случая, Бургаският окръжен съд в съответствиие с процесуалния закон е допълнил решението си в частта за разноските, присъждайки в полза на К. Т. Ж. заплатеното от него адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Съдът правилно е отчел действителната правна и фактическа сложност на делото, като е съобразил и дължимите съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения по трудови дела с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за отмяна на уволнение, възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение. Обстоятелството, че с решението на въззивния съд е изменен първоинстанционния съдебен акт и в частта му за разноските, не е пречка за допълване на същото в процедура по чл. 248 ГПК. С всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по заявено искане за разноски. В този смисъл са неоснователни наведените с частната жалба доводи, че въззивният съд се е произнесъл два пъти по едно и също обстоятелство. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,