Определение № 1105 от 23.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1416/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Ц. С. и Ц. Г. С. срещу решение № 374/21.07.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 523/2011 г. на Врачанския окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 583/21.04.2011 г. по гр. дело № 4606/2010 г. на Врачанския районен съд, двамата жалбоподатели са осъдени да заплатят солидарно на П. К. Б. сумата 8 000 лв. -обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди - болки и страдания от понесените от него телесни повреди и изживян душевен стрес от страх и ужас, в резултат на това, че на 08.09.2010 г. в [населено място], на пресечката на [улица]и [улица]е нападнат от животно -бик, собственост и под надзора на жалбоподателите, което му е причинило средна телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.09.2010 г. до окончателното й изплащане, като в тежест на жалбоподателите са възложени и разноските по делото. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение. Ответникът по касационната жалба - ищецът П. К. Б. не е подал отговор на жалбата в срока за това. В писменото изложение на жалбоподателите по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване са изведени (уточнени от съда, съгласно т. 1, изр. 3 от TP № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС) следните два процесуалноправни въпроса: 1) относно редовността на връчването при оформен от служител на общината отказ за приемане на призовка, съобщение или съдебни книжа; и 2) относно допустимостта на доказателства, посочени за първи път пред въззивния съд. И двата правни въпроса са от значение за изхода на спора по делото и са обуславящи правните изводи на въззивния съд. Както преписите от исковата молба и приложенията й, така и призовките за първото съдебно заседание по делото са връчени на касаторите – ответници по иска, при оформен от връчителя – Ц. Г. И., призовкар при [община], отказ от тяхна страна да ги получат. Във въззивната си жалба касаторите са направил оплакване, че не били търсени от връчителя и не отказали получаването; че текстът за отказ при връчването бил изписан, не от посочения връчител Ц. Г. И., която не била постоянен служител на общината – временно нает, а от друг служител на общината – Д. С., която била братовчедка на ищеца и заинтересована касаторите да не бъдат уведомени за делото. С въззивната жалба доказателства в тази връзка не са посочени, но са посочени доказателства по съществото на спора – трима свидетели (единият от които ветеринарен лекар) за установяване фактическата обстановка при увреждането на ищеца, както и преписка № 330/2011 г. в РПУ-В., образувана по жалба на касаторите за обир в дома им, срещу разпитания по делото свидетел Р. Н.. С определението си по чл. 267, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд не е допуснал тези доказателства на жалбоподателите, като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 266 от ГПК. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторите са били редовно призовани за съдебните заседания и редовно са им връчени преписите от исковата молба и приложенията й – при условията на чл. 44, ал. 1, изр. 5, във вр. с изр. 4 от ГПК. От горното следва, че и двата процесуалноправни въпроса поначало представляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК жалбоподателите обаче по никакъв начин не са посочили допълнителни основания по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, което само по себе си е основание същото да не бъде допускано. Освен това, въззивният съд в съответствие с константната съдебна практика, включително на ВКС и при точно приложение на процесуалноправните норми на чл. 44, ал. 1, чл. 42, ал. 1, изр. 2 и чл. 266 от ГПК е разрешил двата процесуалноправни въпроса, като – при липса на посочени с въззивната жалба доказателства в подкрепа на оплакванията в нея за нередовно връчване, е приел, че редовно оформените и удостоверени от връчителя откази на двамата касатори да получат преписите от исковата молба и приложенията и й на призовките, удостоверяват редовно връчване на същите; респ. – при това положение, че посочените едва с въззивната жалба доказателства по съществото на спора не следва да бъдат допускани, тъй като не са налице предпоставките за това по чл. 266 от ГПК. От горното следва, че не следва да се допуска касационното обжалване на атакуваното въззивно решение, тъй като не е налице никое от допълнителните основания за това по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение