Определение № 149 от 09.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11891/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. От АПК. Обжалвано е определение от 20.09.2023 г., на Административен съд София град, постановено по административно дело № 10730/2022 г., с което е върната касационна жалба на В. Александрийски от София, срещу решение № 1938/24.03.2023 г., постановено по делото; оставено е без разглеждане искане на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ. Частният жалбоподател - В. Александрийски излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Сочи, че срещу решението на АССГ от 24.03.2023 г., е подал касационна жалба, а със следваща молба е поискал освобождаване от заплащане на държавна такса за касационно обжалване, както и искане за предоставяне на правна помощ. Сочи нарушение на разпоредбата на чл. 259, ал. 2 от ГПК, тъй като първоинстнционният съд бил длъжен да разгледа искането за предоставяне на правна помощ, като приоритетно. На следващо място – според частен жалбоподател, твърденията на съда били нищожни, тъй като той не обжалвал решение на директора на социално подпомагане, а последния отхвърлил жалбата му, като дава правна квалификация по чл. 13, ал. 6 от ЗСП, а не по чл. 13, ал. 7 от ЗСП, както приел съда. След като в чл. 13 от ЗСП било посочено, че обжалването става по реда на АПК, касационното обжалване било допустимо. Решението щяло да е окончателно, ако е законосъобразно, след като е незаконосъобразно, то подлежи на касационно обжалване. Искането е за отмяна на определението от 20.09.2023 г. на АССГ – 49-ти състав, както и за удовлетворяване молбата за адвокат и да се разгледа касационната жалба. В срока за възражения по чл. 232 от АПК от ответник по частната жалба - Директор на Д „СП“ Оборище, такива не са постъпили. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното определение е правилно. В обжалваното определение АССГ правилно е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 13 в ал. 6 или ал. 7 от ЗСП, постановеното от административният съд решение е окончателно. В случая, с определение от 20.09.2023 г., постановено по делото е върната касационна жалба на частния жалбоподател срещу решение № 1938/24.03.2023 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЗСП/Д-С-О/1113/16.08.2022 на и.д. директор на д „СП“ Оборище. В тази част определението е законосъобразно по причина, че нормативно е определено, че решението на административен съд е окончателно, а от това следва, че следващи процесуални действия на съда или страните са недопустими, по отношение инстанционното обжалване. Искането за освобождаване от заплащане на държавна такса правилно е оставено без разглеждане, предвид невъзможността да се проведе касационно обжалване на необжалваемо съдебно решение. Следващото обжалване на частен жалбоподател по отношение определение за оставяне без разглеждане на искане за предоставяне на правна помощ по делото, е недопустимо, поради което в тази част определението на АССГ е правилно. Поради необжалваемостта на постановеното съдебно редът за инстанционен контрол е изчерпан. Правилата, уреждащи обжалваемостта на съдебните актове, като императивни, не могат да бъдат дерогирани от съда, поради което с обжалваното определение на АССГ искането за предоставяне на правна помощ във връзка с подадената касационна жалба е оставено без разглеждане. В конкретния случай претенцията на жалбоподателя Александрийски, във връзка с която е поискано предоставянето на правна помощ, е насочена към касационно обжалване на съдебно решение, което не подлежи на следващ съдебен контрол. От изложеното следва, че жалбоподателят търси като краен резултат съдебна защита, без да разполага с процесуално право на касационна жалба срещу посочения от него акт. Ето защо законосъобразно искането да бъде предоставена и назначена правна помощ е прието за неоснователно, тъй като правната защита и съдействие, осъществени от назначения адвокат, не могат да допринесат за постигането на забранен от правния ред резултат. За пълнота, следва да се посочи, че оплакването на частен жалбоподател за нарушение на разпоредбата на чл. 259, ал. 2 от ГПК в производство по недопустимо касационно обжалване е неприложима. Предвид изложените съображения, тричленен състав на шесто отделение на Върховния административен съд