Определение № 9857 от 19.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7459/2024 г.

Производството е образувано по жалба на д-р П. П. К. - доктор по Обществени комуникации и информационни науки на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалист по комуникация при рискове и кризи, член на Съюза на учените в България, квалифициран експерт и член на управителния борд на международната неправителствена организация за прозрачност в ядрената енергетика „Nuclear Transparency Watch”, срещу Становище по екологична оценка № 1-1/27.06.2024 г. на министъра на околната среда и водите, с което е съгласуван проект на актуализирана Стратегия за управление на отработено ядрено гориво (ОЯГ) и радиоактивни отпадъци (РАО) в България - Национална програма в съответствие с Директива 2011/70/Евратом. С разпореждане от 22.07.2024 г. на председател на Шесто отделение на ВАС по вх. № 11200/19.07.2024 г. на жалбоподател са дадени указания по реда на чл. 158, ал. 1 от АПК да посочи от чие име е подадена жалбата: 1. П. П. К. в самостоятелно качество на физическо лице или 2. като представляващ международната неправителствена организация за прозрачност в ядрената енергетика „Nuclear Transparency Watch“. В срока за изпълнение на указанията с пояснение от 29.07.2024 г. до Върховен административен съд, жалбоподателят пояснява, че е подал жалбата в самостоятелно качество на физическо лице. При извършената служебна проверка за подсъдност на жалбата, Върховният административен съд, шесто отделение, намери следното: Със Становище по екологична оценка № 1-1/27.06.2024 г., на основание чл. 84, ал. 1 и ал. 2 и чл. 88 от Закона за опазване на околната среда, чл. 26, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми във вр. с чл. 31, ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие, чл. 36, ал. 4 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми и проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитени зони, министърът на околната среда и водите е съгласувал проект на актуализирана Стратегия за управление на отработено ядрено гориво (ОЯГ) и радиоактивни отпадъци (РАО) в България - Национална програма в съответствие с Директива 2011/70/Евратом. По силата на разпоредбата на чл. 88, ал. 3 от Закона за опазване на околната среда заинтересуваните лица може да обжалват становището по екологична оценка или решението, с което е преценено да се извършва или да не се извършва екологична оценка, по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му. В разпоредбите на чл. 132 от АПК се определя родовата подсъдност и се посочва кои дела са подсъдни на административните съдилища и кои на Върховния административен съд. На основание чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Анализът на текста налага заключението, че на Върховния административен съд са подсъдни само определена категория актове, издавани от Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, а именно актове по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. С подадената до Върховния административен съд жалба от П. К. в самостоятелно качество на физическо лице против Становище по екологична оценка № 1-1/27.06.2024 г. на министъра на околната среда и водите не се оспорва акт на министъра на околната среда и водите, издаден при упражняване на конституционните му правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. В съответствие с регламентираните в Конституцията правомощия на Министерския съвет и на министрите, Конституционният съд в решение № 8 от 23.04.2018 г. по конституционно дело № 13/2017 г. е приел следното: „Идеята на конституционния законодател е Върховният административен съд да осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на тези актове на Министерския съвет и министрите, които могат да бъдат определени като административни актове и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актовете, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководството на държавното управление, които актове могат да засягат, както публичния интерес, така също и права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Извън вложените в тълкувателната разпоредба разум и логика е да се приеме, че задължението за пряк контрол за законност обхваща и актовете, издавани от Министерски съвет и от министрите, с които макар да се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, не се осъществяват властнически правомощия, произтичащи от Конституцията“. Оспореното становище е издадено от министъра на околната среда и водите по съгласуване на проект на актуализирана Стратегия за управление на отработено ядрено гориво (ОЯГ) и радиоактивни отпадъци (РАО) в България - Национална програма в съответствие с Директива 2011/70/Евратом и по своята същност не попада в категорията актове, които са израз на политически концепции за управление. Макар и да се твърди, че с акта се засягат обществени интереси, с него не се осъществяват властнически правомощия, произтичащи от Конституцията на Република България. Следователно по своята същност акта не може да се определи като издаден при упражняване на конституционно възложени функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. Поради това оспорването не попада в хипотезата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК и не е родово подсъдно на Върховния административен съд, а на административния съд съгласно чл. 132, ал. 1 от АПК. Съобразно правилата на местната подсъдност, регламентирани в разпоредбата на чл. 133 от АПК, спорът е подсъден на Административен съд - София - град. Предвид изложените съображения образуваното съдебно производство следва да се прекрати и по правилата на родовата и местната подсъдност жалбата да се изпрати за разглеждане на Административен съд - София - град. Мотивиран така и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,