Определение № 269 от 11.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 3609/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на /фирма/ /в несъстоятелност/, Федерална република Германия, представлявано от синдика В. А., съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, адв.Г. и адв.С., срещу решение № 1745/03.08.15г. (поправено на основание чл.247 ГПК с решение № 1616/26.07.16г.), постановено по т.д.№ 4650/13г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 1401/29.07.13г. по т.д.№ 3411/10г. на Софийския градски съд и е отхвърлен предявеният от касатора против Ж. О. Т., [населено място] иск за заплащане на сумата от 82436,86 лв. на основание чл.812 от германския Граждански кодекс, представляваща общата стойност на два банкови превода, направени при начална липса на основание, ведно с дължимата на основание чл.291 във връзка с чл.288 от Гражданския кодекс на Ф. законна лихва, считано от 27.12.10г., а при условията на евентуалност и на иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 82436,86 лв., представляваща общата стойност на два банкови превода, направени при начална липса на основание, ведно с дължимата на основание чл.291 във връзка с чл.288 от Гражданския кодекс на Ф. законна лихва, считано от 27.12.10г.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Направено е искане за отправяне на преюдициално запитване до С. за тълкуване на Регламент № 1346/2000 на Съвета от 29.05.2000г. относно производството по несъстоятелност.

Ответникът Ж. О. Т., [населено място] оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 21.12.2006г. в търговския регистър на Районен съд [населено място], Ф. е вписано „/фирма/.”, а с решение от 10.05.2004г. на СГС е вписан клон на акционерно дружество с фирма [фирма] с принципал [фирма], [населено място]. Дружеството „/фирма/.” е възникнало вследствие на преобразуване чрез промяна на юридическата форма на „/фирма/”. по решение на общото събрание на акционерите от 05.12.2006г. На 04.04.2007г. в търговския регистър на Районен съд [населено място] е вписано определение от същата дата, с което В. А. е назначен за временен синдик на дружеството и е наложена обезпечителна мярка, съгласно която всички разпореждания с имуществото му следва да бъдат одобрени от временния синдик, за да бъдат действителни. На 24.05.2007г. е вписано определение от 04.04.2007г. за налагане на дружеството на обща забрана за разпореждане, а на 05.06.2007г. – решение от 01.06.2007г. за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспобност и свръхзадълженост и за постоянен синдик е назначен В. А., което е влязло в сила на 01.06.2007г. Всички съдебни актове са публикувани в Интернет портал на Ф. министерство на правосъдието – обявление за несъстоятелността съгласно изискванията на Закона за несъстоятелността. На основание констатациите на счетоводната експертиза апелативният съд е установил, че от сметката на ищеца в [фирма] за периода от 22.03.2007г. до 19.06.2007г. в полза на ответника са наредени преводи: на 04.04.2007г. 30000 евро, която е възстановена на 13.04.2007г., на 18.04.2007г. – 2149,30 евро с основание „заявление за пътни разходи” и на 20.04.2007г. – 40000 евро с основание „служебен аванс”. По отношение на сумата от 2149,30 евро е счетено за доказано, че ответникът е купил самолетен билет на името на Ю. Ш. и извършеният превод на 18.04.2007г. е за възстановяване на направените разходи. По отношение на сумата от 40000 евро преводът е бил за служебен аванс във връзка с писмо на управителя на клона в [населено място] Х., съдържащо указания относно извършването на довършителни работи по договор за „Пречиствателни станции за градовете Мадан, Р. и З.”. Сумата не е била разходвана и на 25.04.2007г. е върната от ответника в касата на дружеството, за което е съставена разписка № 36/25.04.2007г. от управителя на клона. Решаващият състав е квалифицирал главния иск по чл.812 от Гражданския кодекс на Ф. във връзка с чл.21, ал.2, т.2 и чл.24, ал.1 от германския Закон за несъстоятелността. Според препращащата норма на чл.24, ал.1 на Закона при нарушение на ограниченията относно разпорежданията на длъжника (без одобрението на временния синдик) се прилага разпоредбата на чл.81, ал.1, пр.1 на Закона, според която, ако след откриване на производство по несъстоятелност длъжникът се е разпоредил с даден актив от масата на несъстоятелността, това разпореждане е недействително. Изложени са съображения, че и двата банкови превода са направени след постановяване на решението от 03.04.2007г. на германския съд, според което разпоредителните действия на длъжника с имуществените му активи са действителни само със съгласието на временния синдик, като е изпълнена процедурата по обявяване на съдебните решения, същите са влезли в сила и на основание чл.16.1 от Регламент № 1346/2000 на Съвета от 29.05.2000г. относно производството по несъстоятелност същите са признават във всички държави - членки. По силата на чл.4.1 от Регламента нормите относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните действия, които увреждат всички кредитори се уреждат от правото на държавата на образуване на производството по несъстоятелност, поради което решаващият състав е приложил германския закон. Апелативният съд се е основал на чл.24 от Регламента, според който се освобождава от отговорност лицето, което е изпълнило задължение в полза на длъжника в дадена държава - членка, спрямо когото в друга държава - членка е образувано производство по несъстоятелност, вместо в полза на ликвидатора по това производство, ако това лице не е знаело за образуването на производството. Добросъвестността се предполага в случаите, когато задължението е било изпълнено преди публикуването по чл.21 на Регламента на основното съдържание на решението за образуване на производство по несъстоятелност и до доказване на обратното се отрича в случаите, когато задължението е изпълнено след публикуването. Според разпоредбата на чл.21 на Регламента публикуването на основното съдържание на решението е предоставено на преценката на ликвидатора „съгласно условията за публикуване, които са определени в тази държава”, като в случая синдикът на дружеството – принципал не е поискал такава публикация. Съгласно чл.17а, ал.3, т.3 ТЗ е установено изискване за вписване в търговския регистър на данните „от всички актове на съда по несъстоятелността, които се вписват в регистъра, в който е вписано чуждестранното лице” и представляващият клона в [населено място] е следвало съгласно чл.6, ал.2 ЗТР да заяви за вписване в търговския регистър обстоятелствата, произтичащи от двете решения на германския съд в 7-дневен срок от настъпването им, поради което фикцията по чл.7, ал.1 ЗТР е неприложима по отношение на ответника. По тези съображения ответникът е освободен от отговорност за връщане на сумата от 40000 евро, а за сумата от 2149,30 евро е изведена аргументация и от чл.142 на Закона за несъстоятелността. Поради липса на увреждане на кредиторите – равностойност на престациите (цената и стойността на самолетните билети) сумата не е получена без основание. Претенциите са счетени за неоснователни по същите съображения и с оглед на заявеното евентуално основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1 ГПК следните правни въпроси: 1.Приложим ли е чл.24 от Регламент № 1346/2000 в хипотезата, в която българско лице е върнало определена сума пари на чуждестранно дружество със седалище в страна - член на ЕС чрез клона му в България, при положение, че на това дружество към момента на връщане на сумата е бил назначен временен синдик и е била наложена обезпечителна мярка от компетентния съд по седалището му, предвиждаща, че на длъжниците на това дружество се забранява да извършват плащания в негова полза?; 2.Действително ли е по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на дружество със седалище и адрес на управление в държава – членка, различна от България, спрямо което в същата държава има висящо производство по несъстоятелност и назначен синдик, връщането на определена сума директно в патримониума на дружеството посредством клона му в България?; 3.Необходимо ли е решението за откриване на производството по несъстоятелност (или други актове на съда по откриване на производството по несъстоятелност), постановени срещу чуждестранно дружество от съда по откриване на производството по несъстоятелност в съответната държава – членка да бъде оповестено и в българския търговски регистър, за да поради правно действие по отношение на правни субекти, подчинени на българския правов ред (български физически и/или юридически лица)?; Добросъвестни ли са такива лица по отношение на предприети от тях действия, увреждащи масата на несъстоятелността на чуждестранното дружество, ако посочените актове са били надлежно оповестени съгласно правото на държавата – членка, в която са били постановени, но не са били вписани в българския търговски регистър към момента на извършване на конкретните действия?; 4.Допустимо ли е, при положение, че по едно дело съдът е приел за приложимо немското материално право, същият да обоснове решаващите си изводи и въз основа на норми на българското материално право и по-конкретно на Търговския закон и Закона за търговския регистър?. По първия въпрос е въведено основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по втория и четвъртия – основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а по третия – основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване. С оглед на заявеното възражение на ответника в инстанциите по същество за липса на подведомственост на българския съд да разгледа спора касационното обжалване следва да се допусне до касационно обжалване за проверка на допустимостта на въззивното решение.

Първият поставен въпрос е обуславящ за решаващите изводи на въззивния съд, като по приложението и тълкуването на чл.24 на Регламент /ЕО/ № 1346/2000 на Съвета от 29.05.2000г. относно производството по несъстоятелност не е налице съдебна практика, която би могла да се приложи към фактите по конкретния спор.

Вторият въпрос, частта от третия въпрос относно действителността на извършено плащане и добросъвестността на изпълнилото лице, както и четвъртия въпрос са обвързани от разрешаването на първия въпрос за приложението на чл.24 на Регламент № 1346/2000, поради което техните отговори следват от отговора на първия въпрос. Отговорът на втория въпрос произтича пряко от приложимите законови норми, като по отношение на признаването на решенията за откриване на производство по несъстоятелност, постановени в други държави – членки на ЕС не е налице противоречие между обжалваното и сочените от касатора решения № 1332/18.08.14г. по т.д.№ 3413/10г. и решение № 1342/15.08.14г. по т.д.№ 3414/10г. на СГС. На състава на ВКС е известно и решение № 221/10.06.15г. по т.д.№ 3030/14г. на ВКС, І т.о., но във всички така посочени актове е коментирано извършено разпореждане с имущество на дружеството в несъстоятелност, но не и направено изпълнение в полза на длъжника. В този смисъл въззивният съд в обжалваното решение не е отрекъл признаването на акт на съда по несъстоятелността, а е коментирал значението на публикуването на акта в българския търговски регистър с оглед прилагане на презумпцията за незнание по чл.24, пар.2 на Регламент № 1346/2000. Съставът на ВКС намира, че вторият въпрос следва да се конкретизира с оглед на въведените доводи, обусловили поставянето му от касатора, както и с оглед на формулировката му в частта по искането за отправяне на преюдициално запитване до С..

По изложените съображения касационното обжалване следва да се допусне за проверка допустимостта на въззивното решение и при преценка, че обжалваният акт е допустим – за произнасяне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Прилага ли се предвиденото в чл.24, пар.2 във връзка с пар.1 от Регламент /ЕО/ № 1346/2000 на Съвета от 29.05.2000г. относно производството по несъстоятелност освобождаване от отговорност при изпълнение в полза на длъжника в една държава – членка чрез управителя на регистриран в тази държава клон на дружество - длъжник, ако към момента на изпълнението в друга държава – членка по отношение на длъжника е била подадена молба за образуване на производство по несъстоятелност и е бил назначен временен синдик, но не е било постановено решение за образуване на производство по несъстоятелност.

2. Прилага ли се презумпцията за незнание съгласно чл.24, пар.2 от Регламент /ЕО/ № 1346/2000 на Съвета от 29.05.2000г. относно производството по несъстоятелност, когато лицата по чл.21, пар.2, изр.2 на Регламента не са предприели необходимите мерки, за да гарантират публикуване на актовете на съда по несъстоятелността за назначаване на временен синдик и за постановяване, че разпорежданията на дружеството са действителни само с одобрението на временния синдик, в регистъра на държавата – членка, на чиято територия се намира предприятие на длъжника, ако държавата – членка по седалището на предприятието предвижда задължително публикуване на тези актове, независимо че ги признава по силата на чл.25 във връзка чл.16 от Регламента.

Заявеното искане за отправяне на преюдициално запитване до С. е основателно и по същото съдът се произнася с отделно определение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд