Определение № 644 от 22.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 481/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 вр чл. 280 ал.1 от ГПК Образувано е по частна жалба на Емил П. П. от [населено място] ,приподписана от назначения по реда на ЗПП адв. М.К., срещу въззивно определение №510 от 24.01.2011г по ч.гр.дело № 652/2010г на Великотърновски апелативен съд ,с което е потвърдено разпореждане №912 от 23.11.2010г на Русенски окръжен съд. Върната е искова молба на настоящия жалбоподател поради неотстраняване на нередовностите в срок и е прекратено производството по гр.д. № 484/2009г по описа на същия съд. В изложение, подадено допълнително след указания и съдържащо се в молба вх. №2677 от 16.03.2011г жалбоподателят поддържа ,че съгласно ТР № 1 /2009г на ОСКТК касационната жалба е допустима, тъй като изискванията за допускане ( чл. 280 ал.1 от ГПК) се състоят в това да са изяснени по съществото им предявените искови претенции и ВКС е длъжен да ги вземе предвид съгласно действащите закони. Съображението се обвързва и с довод, че изложение на основанията за допускане до касационно обжалване се съдържа в исковите му молби ,в които са концентрирани по същество исковите претенции на жалбоподателя, а съдилищата, Русенски окръжен и ВТАС, ги оставят без разглеждане с различни процесуални способи, които са незаконосъобразни. Поради това не става дума за „противоречива практика” на ВКС, а за въвеждане на ВКС в заблуждение ,че ищецът дължи да плаща такси и разноски. Частният жалбоподател е приложил определения на ВКС и ВТАС, произнесени във връзка с връщането на настоящата и други негови искови молби, с които разпорежданията за връщане са били отменяни. Частната жалба е постъпила в срок и с оглед обжалваемия интерес е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане ,тъй като не отговаря на критерия за поставен правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК, който според цитираното от касатора ТР № 1 /2009г на ОСКТК следва да е формулиран в изложението и да е във връзка с решаващите съображения на съда по конкретното дело. В изложението въобще липсва формулиран въпрос, липсва и довод за наличие на основанията по чл. 280 ал.1 т.1 - 3 от ГПК, чието съдържание също е указано в ТР № 1 /2009г на ОСКТК ,но макар да го е цитирал ,жалбоподателят не се съобразява с дадените там указания и разяснения. Решаващите съображения на въззивния съд да потвърди връщането на исковата молба в конкретния случай са на първо място ,ч е същата не е отговаряла на изискванията на чл. 127 ал.1 т.4, т.5 от ГПК ,че действителното има наличие на констатираните в първа инстанция, изброени конкретно нередовности и на следващо място, че указаните нередовности не са били отстранени в указания срок. Решаващите съображения са от процесуалноправно естество, което предпоставя и рамките на конкретните въпроси по допускането на частната касационна жалба до разглеждане ,предпоставя също въпросите да са свързани с наличието или липсата на изтъкнатото в обжалвания акт прекратително основание,с преценката на съда по редовността на конкретната искова молба с оглед съдържанието й, а не във връзка с материалните права, които ищецът е искал да защити, или достъпа му до правосъдие като гражданин. Решаващ за оставяне на частната жалба, постъпила срещу разпореждане за връщане на искова молба без уважение, е бил въпросът за обема и естеството на изискванията на чл.127ал.1т.4,т.5 от ГПК като общо изискване при предявяване на иск и процедурата по служебното изискване те да се съблюдават. Въпрос в този смисъл липсва, нито може да бъде извеждан от негативния коментар, че действията на съда са неправилни. За да се е допустима проверка по това оплакване, следва да се преодолеят изискванията на чл. 280 ал.1 от ГПК ,като на първо място се формулира правен въпрос. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.