Решение № 878 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8203/2010 г.

Решение № 878 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8203/2010 г., I о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Домейн Бойар" АД, чрез адв. Гергана Савчева, срещу решение № 36/06.04.2010 г. по адм. дело № 378/2009 г. на Административен съд - гр. Сливен, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № 15-1133/31.07.2009 г. на кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 9б ал. 2 от ЗМДТ е определено задължението за заплащане на такси по чл. 113 от ЗМДТ на "Домейн Бойар" АД клон Сливен. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да се отмени решението в обжалваната част и да му бъдат присъдени разноски по делото. Ответникът - Кметът на Община Сливен в писмено становище от 10.06.2010 г., изготвено от юрк. Кр. Борнавска, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения подробно изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПK, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението в обжалваната част, АС - Сливен е приел следното: Със Заповед № РД 15-1133/31.07.2009 г. на кмета на Община Сливен, на основание чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ е определено задължението за заплащане на такси по чл. 113 от ЗМДТ на "Домейн Бойар" АД клон Сливен във връзка с Лиценз № 528 от 09.11.2001 г. за търговия с вино и спиртни напитки за обект - Склад на едро, с адрес: кв. "Промишлена зона-запад", ул. "Старозагорско шосе" гр. Сливен, за годишни такси във връзка с упражняване на дейността за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2008 г. като е приел, че за търговия със спиртни напитки дължимите такси за периода 01.01.2004 г. до 31.12.2008 г. са 500 лв. годишно или общо 2500 лв., като лихвата върху тази сума възлиза на 1213,07 лв. към 31.07.2009 г. Съдът е отменил процесната заповед в частта относно установените задължения на дружеството по лиценз № 528 от 09.11.2001 г., изменил е заповедта в частта относно задълженията по лиценз № 99 от 08.11.2002 г., като е определил същите в размер на 1200 лв. главница за периода 01.01.2004 г. - 31.12.2007 г. и 662,04 лв. лихва към 31.07.2009 г. и е отхвърлил жалбата в останалата част. Дружеството обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против процесната заповед на кмета на Община Сливен. От данните по делото съдът безспорно е установил, че дружеството -жалбоподател е получил от Община Сливен лиценз № 99 от 08.11.2002 г. за търговия с вино и спиртни напитки за обект - "Магазин", с адрес: кв. "Промишлена зона-запад", ул. "Старозагорско шосе", гр. Сливен и във връзка с упражняване на дейността за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2008 г., административният орган е приел, че за търговия със спиртни напитки дължимите такси за периода 01.01.2004 г. до 31.12.2008 г. са 300 лв. годишно или общо 1500 лв., като лихвата върху тази сума възлиза на 731,62 лв. към 31.07.2009 г. или общото задължение за двата обекта възлиза на 5944,69 лв., от които главница 4000 лева и лихва 1944.69 лева. От назначената по делото съдебна експертиза е констатирано, че по отношение на обект "Магазин" (Временна приемна и зала за дегустация - изба Сливен), за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2007 г. е упражнявана търговска дейност. В касовите книги, асортиментите на продаваните стоки са отразени в общи групи - напитки, храни и рекламни материали, а в оборотните ведомости и сметки от група 70 - Приходи от продажби, отчитането е ставало в общи партиди. От информация получена от счетоводителя на дружеството Манол Александров е установено, че на площадките в гр. Сливен, включително и от дегустационната къща /обект "Магазин"/ са се продавали вина и ракии - продукция собствено производство. Липсват данни след 31.12.2007 г. в този обект "Домейн Бойар" АД да е осъществявал дейността търговия с вино и спиртни напитки. Съдът е приел за обосновано възражението на оспорващия, че лицензионният режим за търговията на дребно с вино и спиртни напитки е отпаднал с изменението и допълнението на Закона за виното и спиртните напитки - ДВ, бр. 16 от 2004 г., като закона е предвидил само режим на регистрация за производителите на спиртни напитки. Регламентираната обаче в чл. 113, ал. 1 от ЗМДТ годишна такса не е обвързана с издаването на лиценза, а се събира за упражняване на дейността и за осъществяване на контрол върху тази дейност. В този смисъл същата се дължи дори изискването за лицензиране за осъществяването на дейността да е отпаднало. Правно значимият факт за възникването на задължението за заплащане на местната такса е осъществяването на дейността, а относно това обстоятелство относно обект "Магазин" (Временна приемна и зала за дегустация - изба Сливен), за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2007 г. съдът безспорно е установил, че оспорващият е извършвал търговия с вино и спиртни напитки. В случая е без значение според съда дали тези напитки са собствено или чуждо производство, тъй като таксата се дължи за осъществяването на дейността и за осъществяване на контрол върху тази дейност. Въз основа гореизложеното съдът е приел, че задължението на оспорващия за заплащане на годишна такса за упражняване на дейността и контрол по спазване изискванията за извършване на дейността "търговия на дребно с продукти от грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки" за периода 01.01.2004 г. 31.12.2007 г. е в размер на 300 лв. годишно за търговския обект "Магазин" (Временна приемна и зала за дегустация - изба Сливен) или общо 1200 лв.. От заключението на вещото лице е установен и размерът на дължимата лихва от оспорващия за периода 01.01.2004 г. 31.12.2007 г. за търговския обект "Магазин" (Временна приемна и зала за дегустация - изба Сливен) е 662,04 лв. към 31.07.2009 г. и главница - 1200 лв. Така постановеното решение в обжалваната част е правилно. Съгласно чл. 113, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗМДТ, за 2004 г. за упражняване на дейностите - търговия на дребно с продукти от грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки, се заплаща годишна такса в размер, определен от Общинския съвет. За съответната година размерът на годишната такса за упражняване на тези дейност в търговски обекти в гр. Сливен, с площ над 30 кв. м, определен от Общински съвет - Сливен, е 300 лв. (чл. 43, ал. 1 и ал. 2, т. 2 б. "б" предложение трето от НОАМТЦУПП). С изменението на чл. 113, ал. 1 от ЗМДТ (ДВ. бр. 106 от 2004 г. в сила от 01.01.2005 г.). е предвидено, че за издаване на разрешения и за упражняване на дейности се заплащат такси в размери, определени от общинския съвет. Конкретния размер на тази такса е определен с измененията в НОАМТЦУПП прието с Решение № 368/23.12.2004 г. на Общински съвет Сливен, като за периода 01.01.2005 г. 31.12.2008 г., за търговия на дребно с вина и спиртни напитки в търговски обекти над 30 кв. м в гр. Сливен е 300 лв. (чл. 43, ал. 1 и ал. 2, т. 2 б. "в" от НОАМТЦУПП). В случая правилно е прието от АС, че отпадането на лицензионния режим освобождава лицата само от задължението да подадат заявление пред съответната община за издаване на лиценз за продажба на вино и спиртни напитки в стопанисваните от тях обекти, както и от съответното задължение за плащане на такси за издаването му /което е различно от годишната такса за упражняване на дейността/. Регламентираната в чл. 113, ал. 1 от ЗМДТ (отм.) годишна такса не е обвързана с издаването на лиценза, а се събира за упражняване на дейността и за осъществяване на контрола върху тази дейност. В случая безспорно е установено от доказателствата по делото, включително и от заключението на вещото лице, че дружеството е извършвало дейността по чл. 113, ал. 2, т. 2, б. В от ЗМДТ - търговия на дребно с продукти от грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки в обект "Магазин" (Временна приемна и зала за дегустация - изба Сливен). Без значение е обстоятелството дали продуктите са от собствено производство, от внос, или са купени с цел препродажба. Съобразно изложеното следва да бъде прието, че решението в обжалваната част не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, първо "А" отделение