Решение № 6246 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8125/2014. г.

Решение № 6246 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8125/2014. г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в Община Бургас, гр. Бургас, ул. "Александровска" № 83 срещу Решение № 65 от 10.01.2014 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по административно дело № 661/2013 г.

С обжалваното решение съдът отменил Акт за установяване на задължения по декларация № АУ009549 от 4.12.2012 г., с който орган по приходите в Община Бургас установил на Веселина Кондратова Вишнякова за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2012 г. задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци и осъдил Община Бургас да заплати на Вишнякова 610,00 лв. разноски по делото.

Касационният жалбоподател - директорът на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в Община Бургас, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приложил чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) като не отчел наличието на предпоставките за издаване на акт за установяване на задължения по декларация. Неправилно, в противоречие с принципа за бързина и процесуална икономия, съдът приел необходимост от провеждане на ревизионно производство. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Ефтим Марев.

Ответникът по касационната жалба - Веселина Кондратова Вишнякова, счита същата за неоснователна. Излага подробно нормативната уредба и фактите по делото и счита за правилен извода на съда за липса на хипотезите по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Правилно, по аргумент от чл. 106, ал. 3 ДОПК, съдът приел, че ако е било необходимо преизчисляване на задълженията е следвало да бъде извършена ревизия. Моли съда да отхвърли касационната жалба. Ответникът се представлява от адв. Радостина Сотирова, Адвокатска колегия, гр. Бургас.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът законосъобразно приел, че няма процесуална пречка за провеждане на ревизия по чл. 108 ДОПК, тъй като не са налице предпоставките на чл. 107, ал. 3 ДОПК. Изложил аргументирани изводи за липса на основанията по чл. 107, ал. 3 ДОПК и доколкото грешката за определяне на задълженията на данъчно задълженото лице е допусната от самия орган основателно е прието, че данъчната основа трябва да бъде определена в ревизионно производство. Сочи, че действително няма пречка задълженията да бъдат определени и с акт за установяване на задължения по декларация, като бъде определена нова данъчна основа, но административното производство за издаване на акт за установяване на задължение по декларация и за издаване на ревизионен акт са различни, като редът за административен контрол също е различен.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Веселина Кондратова Вишнякова е ползвател на недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, ул. "Александровска" № 92, вх. 1, ет. Партер, представляващ магазин.

2. На 26.03.1998 г. Вишнякова подала декларация, вх. № 13299, по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за имота. За имота била създадена партида № 6707290546001.

3. През 2007, 2008, 2009, 2010, 2011 и 2012 г. Вишнякова получила съобщения за размера на дължимия данък и такса за битови отпадъци.

4. Определените в съобщенията размери на данък върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци били заплатени в срок от Вишнякова.

5. На 14.05.2012 г., кметът на Община Бургас, със Заповед № 1168 определил, на основание чл. 4, ал. 3 и 4 ЗМДТ служителите на общинската администрация, които да изпълняват функциите на орган по приходите - служителите от Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама", Отдел "Отчитане на приходи", Отдел "Обслужване на данъкоплатци" и Отдел "Контролно-ревизионна дейност и принудително събиране".

6. На 4.12.2012 г. орган по приходите в Община Бургас - Филка Петрова, служител в Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама", издал Акт за установяване на задължения по декларация № АУ009549, с който установил задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2012 г.

7. Вишнякова оспорила акта пред директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в Община Бургас.

8. На 14.02.2013 г. директорът на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в Община Бургас, с Решение № 94-01-1327, потвърдил Акт № АУ009549. В решението било посочено, че правното основание за издаване на акта е неплащане на задължението и неизвършване на данъчна ревизия. Била посочена определената за всяка година данъчна оценка на имота, изчислена за нежилищно предназначение, и съответните размери на данъка и таксата.

9. В хода на съдебното производство съдът приел съдебно-икономическа експертиза, която дала заключение за размера на задълженията за данък и такса при данъчна оценка при предназначение на имота за жилищни нужди, установени в изпратените на Вишнякова съобщения; установила, че съобщените задължения са изплатени изцяло; установила данъчната оценка, на която са извършени изчисленията; установила размера на задълженията при данъчна оценка за нежилищни нужди.

10. В хода на съдебното производство съдът приел съдебно-техническа експертиза, която установила нежилищното предназначение на имота, площта на процесния магазин по одобрения проект, на място и по нотариален акт, както и установила извършени подобрения в имота.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорения акт е издаден от компетентен орган. Приел, че предпоставките, визирани в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за предварително установяване по реда на чл. 107 ДОПК на местни данъци и такси, не са налице. Не е констатирано несъответствие между данните в декларацията и такива, получени от трети лица. В подадената декларация имотът е деклариран като нежилищен, а определянето на данъчната основа като за жилищен се дължи изцяло и само на грешка на административния орган. Няма подадено искане за издаване на акт от собственика или ползвателя и установените задължения са заплатени. Съдът приел, че при липса на предпоставките на чл. 107, ал. 3 ДОПК коригираните задължения трябвало да бъдат определени в ревизионно производство. Непровеждането на ревизионно производство приел за съществено нарушение на административнопроизводствените правила и въз основа на това направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменил.

Този извод на съда е правилен.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Доводите, които сочи в подкрепа на твърдяните пороци, възраженията на ответника и мотивите на обжалваното съдебно решение сочат, че спорът по делото е досежно законосъобразността на проведеното от касатора производство и в частност дължимите от Вишнякова задължения за данък и такса в производство по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК или в производство по реда на чл. 108 ДОПК трябва да бъдат установени.

Данъкът върху недвижимите имоти, а с оглед на чл. 9б във вр. с чл. ЗМДТ и таксата за битови отпадъци, се установяват в рамките на административно производство, при което данъчният субект и данъчната общинска администрация (чл. 4, ал. 1 - 5 ЗМДТ) имат задължения, които изпълнени в установената последователност водят до изчисляване на размера на дължимия данък и такса. Съгласно чл. 14 ЗМДТ собственикът, съответно ползвателят на недвижим имот по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, подава декларация. Чрез нея той декларира пред компетентните органи правната връзка, която има със съответния недвижим имот и която е основание за придобиване от него на качеството на данъчно задължено лице. Но освен правната връзка с недвижимия имот, обект на облагане, собственикът, съответно ползвателят на имота, е длъжен да декларира и определени, релевантни за данъчното облагане факти и обстоятелства относно имота. Тази декларация няма пряко установително действие за данъка, съответно за таксата, защото на базата на декларираните факти и обстоятелства общинската данъчна администрация извършва изчисление на размера на дължимия данък и такса. Именно защото задълженото лице не изчислява само данъка общинската данъчна администрация му съобщава размера на задължението със съобщението по чл. 23 и 64, ал. 2 ЗМДТ.

За да гарантира законност и обективност на данъчното облагане - чл. 2, ал. 1 и чл. 3 ДОПК, както и за да гарантира правото на защита на данъчно задължения субект, законодателят е предвидил освен правомощията на приемащите декларацията служители по чл. 18 ЗМДТ и процедурите по чл. 107, ал. 2 и 3 ДОПК. Когато задълженият правен субект желае да установи точния начин на изчисляване на задълженията той има право да поиска от органа справка за начина, по който задължението е изчислено. Но когато задълженият правен субект не просто иска да разбере начина на изчисление на задължението, а счита, че то не е изчислено правилно може да поиска от органа да издаде акт за установяване на задължение по декларация. Този акт разкрива на правния субект пътя за защита чрез административното и съдебно обжалване.

Реципрочно на това право на задължения правен субект законодателят е предоставил и на общинската данъчна администрация правомощие да издаде акт за установяване на задължения по декларация. Това правомощие, за разлика от правото на задълженото лице да поиска издаване на акт, което е обусловено единствено от негова свободна преценка, може да бъде упражнено само при строго определени от закона предпоставки. Тези предпоставки, както правилно посочил и съдът в мотивите на обжалваното решение, са: а) установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица; б) неподадена декларация и неизвършена ревизия; в) неплатено задължение и неизвършена ревизия. Тъй като става въпрос за правомощие на орган, а не за свободна воля на частен правен субект, елемент на законосъобразността на издаден при условията на чл. 107, ал. 3 ДОПК акт за установяване на задължения по декларация е и спазването на предпоставките за неговото издаване.

Как се съотнасят фактите по делото към тези три предпоставки, при наличието, на които органът по приходите може служебно да издаде акт за установяване на задължения по декларация?

Както обосновано приел съдът по делото няма данни, а и страните не твърдят, че в декларацията по чл. 14 ЗМДТ Вишнякова е декларирала данни за процесния недвижим имот, които са в несъответствие с данни, получени от органа по приходите от трети лица. Безспорно е, че в декларацията имотът е деклариран като нежилищен - магазин, и по делото не са ангажирани от касатора доказателства за ползване на имота за други нужди. Безспорно е също, че Вишнякова подала в срок декларацията по чл. 14 ЗМДТ, както и че не е извършвана данъчна ревизия за процесния период.

Това, което касаторът твърди е, че задължението не е платено и не е извършвана ревизия, т. е. че е налице третата предпоставка на чл. 107, ал. 3 ДОПК.

Както бе посочено по-горе, тъй като задължените за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци лица не ги установяват сами, а това става от общинската администрация чрез нарочни съобщения, за да се приеме, че е налице неплатено задължение е необходимо задълженият субект надлежно да е уведомен за изчисления размер на задълженията. В случая е безспорно, че общинската администрация за всяка една от процесните години изпълнявала задължението си по чл. 23 и 64, ал. 2 ЗМДТ като съобщавала на Вишнякова размера на данъка и таксата. Безспорно е също, че точно този размер на данъка и на таксата своевременно и в пълен размер бил заплатен от задълженото лице.

Това, което не е заплатено е установения от общинската данъчна администрация именно с оспорения акт размер на задълженията. Или по логиката на касатора предпоставката за издаване на оспорения акт е съдържанието на самия акт. Трудно може да се приеме за верен един такъв довод, тъй като противоречи на елементарната логика. Ако Вишнякова не беше заплатила данъка и таксата, които са й съобщени със съобщенията по чл. 23 и 64, ал. 2 ЗМДТ и при липсата на ревизия е безспорно, че щеше да бъде налице визираната в чл. 107, ал. 3 ДОПК предпоставка за служебно издаване на оспорения акт.

При липсата обаче на едно от двете кумулативни изисквания на третата предпоставка органът по приходите не е имал правомощието да установи размера на данъчните задължения и задълженията за такса битови отпадъци чрез акт за установяване на задължения. Необходимо е било да проведе данъчна ревизия, за да отстрани допуснатата от него грешка при определяне на предназначението на облагаемия имот - вместо за нежилищни за жилищни нужни, и с оглед на това да измени неправилно определената данъчна оценка на имота. Принципите на бързина и процесуална икономия, на които се позовава касаторът, не могат да имат приоритет пред принципа на законност, който изисква именно в рамките на ревизия да бъде установен действителният размер на задълженията. Само така ще бъде спазен и другият важен принцип - този на обективност на задълженията.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Съдът правилно тълкувал и приложил релевантната материалноправна разпоредба, каквато е разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК в частта за предпоставките за служебно издаване на акт за установяване на задължения по декларация, и правилно и подробно обосновал акта си. С оглед на това обжалваното решение е правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди Община Бургас, юридическото лице, в структурата, на което се намира касаторът - ответник, да заплати на Веселина Кондратова Вишнякова направените по делото разноски. Същите, видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие № 12053 от 7.02.2015 г. са в размер на 1 000, 00 лв. адвокатско възнаграждение. Касаторът не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което съдът следва да присъди пълния размер на възнаграждението.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд