Определение № 157 от 26.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 994/2017 г.

Производството e по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№ 9327 от 12.12.2016 г. от Л. Я. Ц. и Х. С. Ц. чрез адвокат С. Д. от САК против въззивно решение № 466 от 31.10.2016 г. по в.гр.д.№ 288/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. Съдържа оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, искане за отменяване на въззивното решение и отхвърляне на исковете, както и за присъждане на разноски за трите инстанции.

С молба вх.№ 9889 от 18.09.2017 г. е заявено искане за спиране на производството по настоящото дело до постановяването на тълкувателно решение по въпроса необходимо ли е ищецът по иск с правна квалификация чл. 109 ЗС във всички случаи да доказва, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право.

Ответниците по касация С. К. Ч. и Б. Г. Ч. не са подали отговор на касационната жалба.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:

С обжалваното въззивно решение, постановено в производство по реда на чл. 258 – 273 ГПК, е отменено решение № 20 от 02.03.2016 г. на Районен съд – Пирдоп по гр.д.№ 544/2014 г., като вместо това на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на настоящите касатори, че на основание договор за покупко-продажба от 03.10.1997 г. С. К. Ч. и Б. Г. Ч. са собственици на недвижим имот с площ 27,80 кв.м., съставляващ част от поземлен имот с идентификатор № 38558.5.349 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-17 от 14.05.2007 г. на ИД на АГКК, която част е отразена с червен цвят между букви А, Б, В, Й, К, Л, Г, Д, Е, Ж, З, И, А на скица № 2, приложена към заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза на в.л. Р. К., която е приподписана от съдебния състав и представлява част от съдебното решение, както и Л. Я. Ц. и Х. С. Ц. са осъдени да предадат на С. К. Ч. и Б. Г. Ч. владението върху описания имот. На основание чл. 109 ЗС Л. Я. Ц. и Х. С. Ц. са осъдени да премахнат частта от построената в груб строеж жилищна сграда, попадаща в описаната част от ПИ № 38558.5.349.

Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли въззивният съд на собствено основание да изследва наличието на предпоставките за уважаване на предявените искове в случаите, в които с депозиран по реда на чл. 131 ГПК писмен отговор е направено оспорване на основателността на предявените искове;

2. Следва ли по предявен иск по чл. 108 и чл. 109 ЗС съдът да изследва как е придобита собствеността върху претендираната от ищеца реална част - по въпроси №№ 1 и 2 се поддържа, че окръжният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Р № 106 от 07.07.2015 г. по гр.д.№ 142/2015 г. на ВКС, І г.о.;

3. Следва ли по предявен иск по чл. 108 ЗС съдът да изследва въпроса дали е приложен регулационният план, който според него определя пространствените предели на правото на собственост на страните - поддържа се противоречие с практиката на ВКС - Р № 167 от 03.07.2014 г. по гр.д.№ 1366/2014 г. на ВКС, І г.о. и Р № 304 от 12.07.2010 г. по гр.д.№ 263/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.;

4. Реална част от имот, която не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ може ли да бъде присъединена към съседен, чрез придобиване на правото на собственост по давност по реда на чл. 17 ЗУТ - поддържа се противоречие с практиката на ВКС - Р № 102 от 30.05.2016 г. по гр.д.№ 5728/2015 г. на ВКС, І г.о.

5. Застрояването на имот, независимо дали строежът е законен или не, съставлява ли неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, пречи ли на упражняването на правото на собственост и в частност на правото на ползване и следва ли съдът да събере доказателства относно това по какъв начин построения в имота обект ограничава правото на собственост – поддържа се, че окръжният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Р № 816 от 07.07.2011 г. по гр.д.№ 2028/2009 г. на ВКС, І г.о. и Р № 421 от 14.01.2011 г. по гр.д.№ 928/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., както и с ТР № 31/84 г. от 06.02.1985 г. по гр.д.№ 10/1984г. на ВС, ОСГК.

Настоящият състав на съда констатира, че питането под № 5 има обуславящо значение за изхода на спора. По този проблем съдебната практика е противоречива, поради което е образувано тълкувателно дело № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, включително по въпроса „Необходимо ли е ищецът по иск с правна квалификация чл.109 ЗС във всички случаи да доказва, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право”. Предвид това обстоятелство, както и съобразно разясненията, дадени с тълкувателно решение № 8/2013 от 07.05.2014 г. по тълкувателно дело № 8/2013 г. на ВКС, ОСГТК, се налага произнасянето по селектирането на касационната жалба да бъде спряно до постановяването на тълкувателно решение по т. 3 от тълкувателно дело № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК.

По изложените съображения и на основание чл.292 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия