Определение № 27 от 10.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2324/2016 г.

Производството е по чл. 94 – 99 ГПК и чл. 25, ал. 1 ЗПрП. По настоящото дело е постановено определение № 166 от 25.10.2016 г., с което на основание чл. 227 ГПК като страна в производството на мястото на починалата касаторка В. В. Г. е конституирана единствената й наследница по закон и също касатор по делото - Л. В. Г.. В качеството й на правоприемник в процеса, на Л. В. Г. е дадена възможност да обжалва постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 300 от 05.07.2016 г. - в частта му, с която подадената от В. В. Г. и Л. В. Г. чрез адвокат К. В. К. от САК касационна жалба частично е оставена без разглеждане. Последвало е подаването на частна жалба с вх.№ 11310 от 15.11.2016 г. от Л. В. Г. срещу определение № 166 от 25.10.2016 г. Констатираните с разпореждане от 24.11.2016 г. нередовности на частната жалба са отстранени (внесена е държавната такса, представени са преписи за връчване). С молба вх. № 12626 от 15.12.2016 г. Л. В. Г. е поискала и предоставянето на правна помощ във връзка със защитата й по подадената от нея частна жалба с вх.№ 11310 от 15.11.2016 г. Изискано е и с молба вх. № 1420 от 07.02.2017 г. са представени декларация по образец относно имущественото състояние и медицински документи за здравословното състояние на молителката. Като съобрази представените с молбата доказателства, съдът прецени, че Л. В. Г. няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение и са налице предпоставките по чл. 23, ал. 2 ЗПрП. Преценката си за това съдът формира с оглед липсата на имущество и ниските доходи, удостоверено с декларацията, взе предвид предвид възрастта и здравословното състояние на молителката. Ето защо и на основание чл. 21, т. 3 ЗПрП следва да се предостави правна помощ в искания обем - за процесуално представителство пред ВКС в производството по частна жалба с вх.№ 11310 от 15.11.2016 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение