Определение № 38 от 08.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 824/2008 г.

Постъпила е молба от “Д” АД - гр. С., с която се иска тълкуване на Решение № 57 от 10.ІV.2009 г., постановено по делото, както и изменението му в частта за разноските и държавната такса по изложените в молбата съображения. Ответникът по молбата В. Д. Р. - от гр. Ш. оспорва същата, като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид изложеното в молбата и провери данните по делото, констатира следното: По искането по чл. 251 ГПК: Молителят поддържа, че от диспозитива на решението не е ясно какво се отменя, тъй като ВКС е отменил въззивното решение в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата 60 000 лв., а точно обратното - въззивният съд не е отхвърлил иск за сумата 60 000 лв., а е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен иск за 60 000 лв. Искането за тълкуване на решението е неоснователно, тъй като решението на ВКС в частта, с която е разгледан искът за неимуществени вреди, е ясно и не се нуждае от тълкуване. Предявен е иск за неимуществени вреди 350 000 лв., уважен от първоинстанционния съд за 60 000 лв., в която част решението като необжалвано от страните е влязло в сила. Въззивната жалба на ищеца в отхвърлената част на този иск въззивният съд не е уважил и е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 60 000 лв. до 350 000 лв. С решението, чието тълкуване се иска, ВКС е уважил иска за неимуществени вреди още за 60 000 лв., като е отменил въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен за 60 000 лв., и е оставил в сила въззивното решение за разликата до предявения размер 350 000 лв., в която част ВКС не е уважил жалбата на ищеца. Не се налага тълкуване на решението в изложения от молителя смисъл. ВКС е приел в съобразителната част на решението, че искът за неимуществени вреди е основателен за 120 000 лв. и като е съобразил, че с влязло в сила решение е уважен за 60 000 лв., го е уважил още за 60 000 лв., за което е отменил въззивното решение в частта, с която искът е бил отхвърлен за тази сума - общо искът за неимуществени вреди е уважен за 120 000 лв. и е отхвърлен за разликата до 350 000 лв., в който смисъл е и диспозитивът на решението. Затова, защото въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 60 000 лв., ВКС е постановил диспозитив, с който е отменил въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен за 60 000 лв., като е уважил в тази част жалбата на ищеца и е уважил иска за още 60 000 лв. Само на молителя не е ясно, че с въззивното решение е отхвърлен иск за 60 000 лв., което е видно от първия абзац на диспозитива на това решение, с който е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен над сумата 60 000 лв. до предявения размер 350 000 лв. Затова ВКС е отменил въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен за 60 000 лв., за колкото е уважил иска. По изложените съображения молбата по чл. 251 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. По молбата по чл. 248 ГПК: Молителят излага, че ВКС е пропуснал да отчете, че въззивният съд е издал изпълнителен лист за присъдените от втората инстанция разноски - на ищеца за 1552.92 лв. и на ДЗИ ”О” за 962.44 лв., или разноските в полза на ищеца вече са изплатени. Искането е неоснователно. С постановеното решение ВКС е отменил въззивното и първоинстанционното решения в частта за разноските и съответно е присъдил разноски, следващи се на страните за тези съдебни инстанции, както и разноски за касационното производство. Ако неправилно срещу молителя е издаден изпълнителен лист в частта за разноските по невлязло в сила решение с оглед разпоредбата на чл. 404 т. 1 ГПК, какъвто е издаден и в негова полза от въззивния съд, това не е основание ВКС да не промени решението в частта за разноските, наложено от уважаването на исковете и за други суми над присъдените. За държавната такса: тъй като ищецът на основание чл. 63 ал. 1 б. ”д” ГПК (отм.) е освободен от внасяне на държавна такса при предявяване на иска, ВКС е осъдил ответника на основание чл. 63 ал. 3 ГПК (отм.) да плати следващата се държавна такса, която е в размер на 4 % върху цената на иска, съгласно р. А т.1 на Тарифа №1 към ЗДТ (Д.в. бр.71/ 1992 г.). Не се касае за държавна такса по подадената касационна жалба, както неоснователно се поддържа от молителя и няма как тази такса да е присъдена от първоинстанционния съд, тъй като същият е отхвърлил исковете, съответно уважени от ВКС за посочените в решението суми, което е наложило ВКС да присъди следващата се държавна такса, дължима по подадената искова молба. По изложените съображения молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение