Решение № 1727 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9404/2009 г.

Решение № 1727 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9404/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Областния управител на Област София, срещу Решение № 264/23.04.2009 г. по адм. д. № 138/2009 г. на Административен съд - София-област, с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно приложил на нормата на чл. 81, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ) и не се е съобразил с обстоятелството, че при приемане на решението за провеждането на конкурс общинския съвет е следвало да се изисква съгласуване с Държавната агенция по горите (понастоящем Изпълнителна агенция по горите ДВ, бр. 80/10.2009 г.). По тези съображения се прави искане да бъде отменено решението на Административен съд - София-област и вместо него се постанови решение по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразно Решение № 727 по Протокол № 18/29. 01. 2009 г. на Общински съвет - Самоков. Ответника по делото Общински съвет Самоков не взема становище по касационната жалба. Участвалия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него решението е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по адм. д. № 138/2009 г. на Административен съд София - област е било образувано по Заповед № ОА-69/18. 02. 2009 г. на областния управител на Софийска област, с която съшият е оспорил законосъобразността на Решение № 727 по Протокол № 18/29.01.2009 г. на ОбС - Самоков. С последното решение Общински съвет - Самоков е възложил на общинската администрация да проведе конкурс за отдаване под наем на терен с площ от 400 кв. м., съставляващ поземлен имот № 024004 в землището на с. Бели Искър, горски фонд, актуван като общинска собственост с АЧОС № 5854/27.04.2007 г. Като задължително условие ( параметри) в решението за оценяване на офертите на участниците в конкурса е въведено изискването за предназначението на имота- за изграждане на антенно съоръжение за подобряване на комуникационните връзки. Съображенията на областния управител за оспорване законосъобразността на решението на общинския съвет са били, че имота е горска територия и с чл. 81, ал. 1 от Закона за горите е установен обхвата на строителство в земите и горите от горския фонд, измежду които по т. 3 на цитирания текст са и съобщителните линии, далекопроводите и съоръженията към тях. Според ал. 2 на същия текст за строителството на обектите и съоръженията по ал. 1 е необходимо разрешение по реда на ЗУТ въз основа на нормативи, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, председателя на ДАГ и министъра на околната среда и водите. Чл. 142, ал. 1 от ППЗГ за тези обекти изисква площадките и трасетата да се определят след съгласие на ДАГ (понастоящем Изпълнителна агенция по горите) или нейните структури. Наредба № 39 за строителството в горите и земите от горския фонд - чл. 5, ал. 2, изисква за строителството на такива обекти наличието на подробен устройствен план. В случая, според него тези нормативни изисквания не са спазени, което води да незаконосъобразност на решението на общинския съвет. По тези съображения и на основание чл. 32, ал. 2 от ЗА и чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА е поискал административния съд да отмени решението на ОбС Самоков. С решението предмет на касационната жалба Административния съд - София област е приел за неоснователни така изложените доводите на областния управител. Според него, административния орган при приемане на решението си не е нарушил процедурата по чл. 8 от Наредба № 4 на ОбС - Самоков за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Приел е още, че не е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 81, т. 3 от Закона за горите. В процесния случай според него, не се касае до разрешаването на строителство в процесния имот, съответно в гори и земи от горския фонд. С решението си общинския съвет е възложил провеждането на конкурс за отдаването под наем на имот частна общинска собственост. Едва след успешното приключване на конкурсната процедура спечелилия конкурса би влязъл в отношения свързани със строителството на обекта- антенно съоръжение. На този етап спечелилия конкурса не би следвало да предприеме действия по спазване изискванията на ЗУТ, Закона за електронните съобщения, Закона за горите, в това число и изискванията на Наредба № 39 за строителството в горите и земите от горския фонд. Доводите на областния управител според съда са относно процедури, които не е предмет на решението на ОбС - Самоков. По тези съображения е отхвърлил като неоснователно оспорването на областния управител на Област София-област, срещу Решение № 727 по Протокол № 18/ 29.01.2009 г. на ОбС - Самоков. Решението на Административен съд София-област е правилно и обосновано. Споделят се от касационната инстанция констатациите на административния съд, че имотът предмет на решението на ОбС Самоков е горски фонд по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗГ, установено с АЧОС № 5854/27.04.2007 г. Правилни са изводите му, че като горски фонд, за целите на управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите, за строителството в него на обектите изчерпателно изброени в нормата на чл. 81, ал. 1 от ЗГ, без промяна в предназначението на имота, са приложими разпоредбите на Закона за устройството на територията и тези на Наредба № 39/10.04. 2006 г. за строителство в горите и земите от горския фонд на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието и горите и министъра на околната среда и водите, или накратко Наредба № 39. С изменението на чл. 81, ал. 6 на ЗГ, обн. в ДВ, бр. 43/29.04.2008 г., към тези обекти законодателят е причислил и изграждането на съоръженията по чл. 16, ал. 5, т. 4 от закона, т. е. на телекомуникационните площадкови съоръжения със система за затежняване и наземно фундиране, каквото е съоръжението, за чието предназначение е обявената конкурсна процедура. Основния предмет на спора въведен със заповедта на областния управител е дали съгласувателната процедура по чл. 24 и следващите от Наредба № 39 е следвало да бъде извършена от общинския съвет преди приемане на решението или това е задължение на участника, спечелил конкурса. В тази насока Върховния административен съд възприема изцяло разбирането на административния съд, че всички въпроси свързани със строителство на съоръжението, за чието предназначение е обявената конкурсна процедура са последващи, и е задължение на участника спечелил конкурса а не на общинския съвет. Нормата на чл. 24 от Наредба № 39 въвежда изискването за съгласуване с Държавната агенция за горите при строителство в горите и земите от горския фонд, независимо от правото на собственост. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата регламентира изискванията за провеждането на съгласувателна процедура с ДАГ (сега ИАГ). При общинска собственост върху имота от горския фонд според чл. 25, ал. 1, т. 2 от Наредбата, кмета на общината подава заявлението до председателя на ДАГ за съгласуване, което заявление следва да отговаря на изискванията по ал. 2 на чл. 25 от Наредбата, като прилага към него всички изискуеми се по ал. 3 документи, единадесет на брой, измежду които документ за собственост на имота, скица, задание за за изработването на ПУП, когато няма действащ такъв, становище на техническата служба при общината относно изградените инженерни мрежи, комуникации и подземни съоръжения, засягащи площадката или трасето, решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС ) за одобряване на инвестиционно предложение или решение да не се извършва ОВОС, издадени по реда на ЗООС и съгласие по реда на ЗЗТ, доказателства за законността на извършеното строителство, документ за платена такса и др. подробно описани в разпоредбата. Нормата на чл. 27 от Наредбата предвижда при положително становище от страна на председателя на ДАГ, заявителят да направи искане до кмета на общината за издаване на разрешение за изработване на ПУП или за издаване на разрешение за виза за проектиране от главния архитект на общината. Така регламентирани изискванията в тези разпоредби, не дават основание да се възприеме разбирането на областния управител, че съгласувателната процедура по чл. 24 и следващите от Наредба № 39 за имотите общинска собственост се извършва от общинския съвет преди приемане на решението за откриването на конкурсната процедура. Такова разбиране би намерило приложение само в хипотезата, когато общината като собственик на имота от горския фонд извърши строителство в нея. Това становището на областния управител, би довело общината до обременяването с изключително много и неприсъщи разходи свързани с процедурата по съгласуването, в това число по изготвянето на ОВОС, задание за изготвяне на ПУП, за одобряването на инвестиционно предложение, за законността на извършеното строителство и т. н., при липсата на яснота за резултата от тръжната или конкурсната процедура към този момент- дали ще приключи или не, както и относно лицата, които биха били определени за спечелили процедурата а така също и за спецификата, параметрите и особеностите на бъдещото строителство което следва да се извърши в имота. Това нито е допустимо, нито е обосновано а е и в противоречие с целите на чл. 11, ал. 1 от ЗОС, вменяващ в задължение на общината да управлява имотите и вещите -общинска собственост в интерес на населението от общината и съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Всичко това налага да се възприеме като правилно и обосновано становището на административния съд, че съгласувателната процедура по Наредба № 39 за строителство в горите и земите от горския фонд се извършва след приключване на процедурата - тръжна или конкурсна, и е задължение за спечелилия процедура а не на общинския съвет преди нейното откриване, Постановявайки решението си при тези правни изводи, административния съд София- област е постановил същото при отсъствие на твърдяните от касатора нарушения, което налага оставянето му в сила в тази част. Решението на административния съд е обосновано и в частта му относно разноските. То е съобразено с разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК. Присъдените разноски в размер на 400 лв. са реално сторени от ответника по жалбата и са установени от приложеното на л. 17 от делото адвокатско пълномощно. Това прави решението правилно и обосновано и в тази му част, което налага оставянето му в сила като цяло.