Определение № 2458 от 04.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 1180/2025 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 303 и сл. ГПК, образувано по молба на Г. Х. Г. за отмяна на влязло в сила решение. Ответникът ЗК „Уника“ АД оспорва молбата. По реда на чл. 307, ал. 1 ГПК съдът прие следното. Иска се отмяна на решение № 267/2020 г. по гр. д. № 771/2020 г. по описа на ОС - Хасково. С него е потвърдено първоинстанционното решение № 103/2020 г. по гр. д. № 1081/2019 г. на РС - Харманли, с което е отхвърлен предявеният от молителя срещу ответното дружество иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за имуществени вреди, причинени от третото лице З. Г. К., на основание издадена от ответника застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Като необжалваемо въззивното решение е влязло в сила на 04.12.2020 г. Искането за отмяна е обосновано с твърденията, че извода за неоснователност на иска първоинстанционният и въззивният съд са основали върху приетия за установен факт, че пътно-транспортното произшествие, в резултат на което е настъпила вредата, е било предизвикано изцяло от виновното поведение на молителя. Със споразумение № 33/2024 г. по н. а. х. д. № 309/2022 г. на РС - Харманли обаче третото лице З. К. признал вината си за настъпилия пътен инцидент. С оглед така изложените твърдения искането за отмяна следва да се квалифицира по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК (т. 3 от ППВС № 2/1977) като основаващо се на ново писмено доказателство - посоченото в молбата споразумение, съответно предпоставка за допустимостта му е спазването на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК - три месеца от деня, в който молителят е могъл да се снабди с препис от споразумението. От служебно изисканите а. н. д. № 309/2022 г. на РС - Харманли и т. д. № 199/2019 г. на ОС - Хасково се установява, че процесното споразумение, с което третото лице З. К. се е признал за виновен в престъпление по чл. 343, ал. 1 НК, е било одобрено по реда на Глава двадесет и девета НПК от РС - Харманли на 28.02.2024 г. С молба от 12.03.2024 г. молителят, представляван от надлежно упълномощен адвокат, е поискал от РС - Харманли да му бъде издаден препис от споразумението, като такъв препис му е бил издаден и изпратен на посочения електронен адрес на 28.02.2025 г. Това споразумение, заедно с наказателното дело в цялост, е било приложено по т. д. № 199/2019 г. на ОС - Хасково (образувано по предявен между същите страни иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и на същото основание за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди) на 12.03.2024 г. В първото заседание, състояло се на 29.04.2024 г., в което молителят е бил представляван от редовно упълномощен адвокат, споразумението е било докладвано от съда и прието като писмено доказателство, като въз основа на него са били обявени за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно увреждащото деяние, неговата противоправност и виновността на третото лице. Горните обстоятелства обосновават извода, че от 12.03.2024 г., когато е подадена молбата за препис, или най-късно от 29.04.2024 г., молителят е разполагал с възможността да се снабди с препис от споразумението, поради което срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е изтекъл на 12.05.2024 г., евентуално най-късно на 29.07.2024 г. Молбата за отмяна е подадена на 20.03.2025 г. и като просрочена следва да бъде оставена без разглеждане. Изложените от молителя в отговора му срещу направеното от ответника възражение за просрочие доводи са неоснователни. Правилото на чл. 305, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК свързва началото на срока с момента, от който молителят разполага обективно с възможността да се снабди с новото писмено доказателство, а не с момента, в който действително се е снабдил с него, поради което без значение за допустимостта на молбата за отмяна е фактът, че е получил препис от споразумението едва на 28.02.2025 г. Действително от приложените по наказателното дело молба и електронна кореспонденция се установява значително забавяне на издаването на своевременно поискания препис, дължащо се на обстоятелството, че за този период делото е било приложено към т. д. № 199/2019 г. и с оглед разпореждането на съдията-докладчик поисканият препис да бъде издаден след връщането на делото. Това обстоятелство обаче не представлява обективна пречка за снабдяване с препис от споразумението, доколкото молителят е разполагал с възможността да поиска издаването на такъв и от гражданския съд, към чието дело за периода е било приложено наказателното дело (чл. 78, ал. 3 ПАС). Неоснователен е и доводът, че молбата за отмяна е подадена след изчакване да влезе в сила решението по т. д. № 199/2019 г., доколкото такава молба би била безпредметна при евентуална отмяна на това решение по реда на обжалването, тъй като допустимостта на процесуалните действия, в случая молбата за отмяна, не може да зависи от субективната преценка на страната относно необходимостта от предприемането им. С тези мотиви съдът