Решение № 3282 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7438/2011 г.

Решение № 3282 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7438/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, срещу решение № 565/02.05.2011 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 538/2010 г., с което е отменен като незаконосъобразен Ревизионен акт /РА/ № 12001000222/26.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, поправен с РАПРА № 1006522/12.05.2010 г., потвърден с решение № 271/17.06.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда, че са изпълнени всички общи и специални условия за преотстъпване на корпоративен данък и че не е налице основанието по чл. 187, ал. 2, т. 7 от ЗКПО за непризнаване на посоченото данъчно облекчение. Същественото процесуално нарушение се изразява в позоваването от страна на съда на извод, направен от вещо лице счетоводител по въпрос, чийто отговор изисква специални технически познания. Претендира се отмяна на решението, в т. ч. в частта му за разноските и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Кооперация "Бижутерия и сувенири" - гр. Берковица, ул. "Александровска" № 2 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Петрова по съображения, изложени в писмен отговор и заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № 12001000222/26.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, поправен с РАПРА № 1006522/12.05.2010 г., потвърден с решение № 271/17.06.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. С него е отказано преотстъпване на корпоративен данък на основание чл. 182, ал. 2, т. 7 във вр. с чл. 187 и чл. 188, ал. 2 от ЗКПО, в резултат на което за 2008 г. е определено задължение за корпоративен данък в размер на 6430.92 лв. и лихви 857.60 лв. За да отмени РА, Великотърновският административен съд е приел следното: По делото не съществува спор относно фактите и те са следните: В подадената за 2008 г. годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 94 от ЗКПО кооперацията е декларирала преотстъпен данък в размер на 6430.92 лв., представляващ 60 % от корпоративния данък по декларацията, съгласно чл. 187 ЗКПО /ДВ, бр. 110/07 г./, приложим и действащ към процесния период от време, сега отменен с ДВ, бр. 94/2010 г. Данъчно задълженото лице не е превело 50% от преотстъпения корпоративен данък в инвестиционните фондове на кооперативния съюз, в който членува, в сроковете за внасянето му в бюджета, а е инвестирало средствата в машини, закупени от Италия през м. април 2009 г. с цел подобряване производството и качеството на изработваните сребърни изделия. През м. февруари 2008 г. кооперацията е осъществила износ на сребърни бижута по поръчка на физическо лице в САЩ, за което е издала invoice № 01/20.02.2008 г. Осъщественият износ е дал основание на органа по приходите да приеме, че данъчното облекчение не са прилага на основание чл. 182, ал. 2, т. 7 и ал. 4 от ЗКПО. В мотивите на обжалваното решение е прието, че след като са изпълнени общите и специфичните условия, регламентирани в закона, за преотстъпване на корпоративен данък, то невнасянето на 50 % от него в инвестиционния фонд на кооперативния съюз в изпълнение изискването на чл. 187, ал. 2 от ЗКПО не е основание да се откаже преотстъпването на данъка. Това е така, защото задължението за внасяне възниква, когато данъкът бъде преотстъпен. Освен това, кооперацията и кооперативният съюз са субекти на частното право. Спорът за въпросните 50% следва да се реши между тях. По делото е безспорно установено от заключението на ССЕ, че през отчетната 2008 г. кооперацията е инвестирала само в един ДМА - компютърна конфигурация, с която не може да бъдат изработени изнесените за САЩ сребърни бижута. Установено е от данните по делото и не е спорно, че до внасянето на машините през 2009 г. сребърните бижута са били изработвани чрез филигриране предимно на ръка. След като през 2008 г. кооперацията не е инвестирала в активи, свързани с дейностите за износ, то не са налице основанията по чл. 182, ал. 2, т. 7 и ал. 4 от ЗКПО. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, така постановеното решение е неправилно. Разпоредбите от ЗКПО, регламентиращи данъчното облекчение за кооперациите и относими към решаването на спорните по делото въпроси са следните: