Определение № 180 от 21.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1128/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 2823/12.05.2010 година на К. на [община], приподписана на гл.юрисконсулт Е. Л. срещу въззивно Решение Nо 383 от 06.04.2010 година, по гр.възз.д. Nо 1176/2009 година на Апелативен съд- П. по отхвърления положителен установителен иск за собственост, заявен на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, постановено при неизяснена фактическа обстановка и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с доводи в пунктове от I до X /римски цифри/ касаещи незаконосъобразността на обжалваното решение, от които доводи може да бъдат извлечен и формулиран като релевиран въпрос: при хипотеза на издадени две противоположни решения ПК- П. - за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ собствеността на процесната земеделска земя и такова, с отказ да бъде възстановена същата и висящност на процедурата по неговото обжалване по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ, възможно ли е да се приеме, че спорът за собственост по заявен положителен установителен иск е преюдициален на спора по спряното дело, и с неговото разрешаване в полза на собствениците по реституция не би ли се предрешил спора по висящия процес по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ касаещ искането да бъде възстановена същата собственост, като по същество би се потвърдило отменено от компетентния административен орган решение за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, както е прието с въззивното решение, Излагат се доводи за необходимост от произнасяне от страна на ВКС за уеднаквяване приложението на закона и развитие на правото, в рамките на проблема за разграничаване компетентността на административния орган и на съдилищата при възстановяване собствеността на земеделски земи. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация- В. Л. В.,И. Л. В., Р. С. П. и Е. С. С., всички от[населено място] чрез поверениците им адв. З. З. и адв. П. Д.- АК П. с който отговор се оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване без обосноваване на тезата, както и съображения по законосъобразността на постановеното решение по съществото на спора. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес при уточнения такъв в рамките на 10 000 лв./деноминирани/. С исковата молба, заявена на 04.12. 1997 година, [община], на измененото в хода на делото основание по чл. 97 ал.1 ГПК/ отм./ е поискала от съда да бъде признато, че е собственик на имот от 200 дка, находящ се в строителните граници на[населено място] ЖР „Т.” при граници – от север „общински терен”, от изток- улица, от юг -бул. ”О.”, съставляващ имот пл.Nо 3 от жр „Т.”-А-12[населено място] между жилищни групи А11-А12. Ответниците С. В. С./ починал в хода на делото и заместен от наследниците по закон- М. С., Р. П., Е. С./ и Л. В. С./ починал в хода на делото, заместен от наследниците по закон- В. В. и И. В./ са оспорили заявения иск с възражението, че именно те, като наследници на покойния В. В. са собственици на процесните 200 дка земеделска земя, черпещи легитимация по нотариален акт Nо 34/1996 година За да отхвърли заявения иск, решаващият съд е приел, след преценка на доказателствата по делото и констатациите на експертните становища/ най-вече на това, изслушано при последното разглеждане на делото от въззивния съд/, че не се установява в рамките на заявения положителен установителен иск, Общината ищец да доказва легитимацията си на собственик на процесния терен ,при безспорните данни, че терена е незастроен, съставлява изоставена зелена, в него липсва изградена инфраструктура- сгради, улици, алеи, парково строителство, не може да се третира като терен-общинска собственост, придобит на основанията посочени в АОбС Nо 45 и 46. При преценка на данните, настоящият състав на ВКС намира, чене са налице основания за допустимост на касационното обжалване. С разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК се прие, че материално-правният или процесуално -правен въпрос по см. на чл.280 ал.1 ГПК следва да бъде правен въпрос, обусловил крайния извод на съда по спорното правоотношение. В конкретния случай искът е отхвърлен поради недоказано правно основание за собственост на ищеца-[община], а не поради обстоятелството, че е налице произвела вещно-правен ефект завършена процедура по възстановяване собствеността в полза на ответниците по ЗСПЗЗ. Наличието на титул за собственост на ответниците е ценено от въззивния съд в насока на наличие на правен интерес по заявения установителен иск на Общината и от гл.т. идентичност на претендирания и възстановен по ЗСПЗЗ недвижим имот. Въпросите касаещи легитимацията на ответниците нямат обуславящо значение за крайния извод на съда,който касае липсата на доказано придобивно основание на Общината, поради което и тези въпроси, макар и да биха могли да обосновават необходимост от евентуално произнасяне, не могат да се квалифицират като въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, поради което и касационното обжалване не може да бъде допуснато. Множеството поставени въпроси, касаещи по своето правно естество релевирани доводи за отмяна поради незаконосъобразност на обжалваното решение, не могат да бъдат ценени и като такива по чл. 280 ал.1 ГПК, без да е налице основание за допустимост на касационното обжалване, посочено в предметната рамка на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия