Определение № 507 от 20.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 155/04.04.2012 г., постановено по гр. дело № 174/2012 г. на Пловдивския апелативен съд. С него е отменено решение № 49/28.05.2011 г. по гр. дело № 1050/2010 г. на Старозагорския окръжен съд (СтОС) – в частта му, с която П. П. П. е осъден да заплати на жалбоподателя общо сумата 99 848.66 лв., представляваща изплатени от последния суми на И. и С. С. по изп. дела №№ 716/2009 г. и 717/2009 г., както и допълнително решение № 109/23.11.2011 г. по същото гр. дело № 1050/2010 г. на СтОС, с което П. П. П. е осъден да заплати на жалбоподателя сумата 7 038 лв. – разноски по делото; и вместо това е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу П. П. П. иск за заплащане на сумата 99 848.66 лв., представляваща изплатени от дружеството-касатор суми, както следва: по изп. дело № 20097650400717, с взискател И. Г. С. – олихвяема сума 28 750 лв., ведно със законната лихва от 12.09.2005 г. до 17.09.2009 г. в размер 15 938.71 лв., разноски в размер 422.91 лв. и 228 лв., разноски по изпълнителното дело в размер 3 584.71 лв. и други дължими суми към 10.09.2009 г., възлизащи общо на 1 000 лв., в това число адвокатски хонорар; и по изп. дело № 20097650400716, с взискател С. Д. С. – олихвяема сума 28 750 лв., ведно със законната лихва от 12.09.2005 г. до 17.09.2009 г. в размер 15 864.79 лв., разноски в размер 422.91 лв. и 228 лв., разноски по изпълнителното дело в размер 3 584.71 лв. и други дължими суми към 10.09.2009 г., възлизащи общо на 1 000 лв., в това число адвокатски хонорар; като жалбоподателят е осъден да заплати на П. П. П. сумата 5 338 лв. – разноски пред двете инстанции по делото. С обжалваното въззивно решение, също така е обезсилено решение № 49/28.05.2011 г. по гр. дело № 1050/2010 г. на СтОС – в останалата му част, с която е присъдена законната лихва върху главницата от 99 848.66 лв., считано от датата на завеждане на иска – 30.03.2010 г. до окончателното й изплащане, и е прекратено производството по делото в тази част. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е изведен следният процесуалноправен въпрос: има ли задължителна сила за гражданския съд, по въпросите относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, влязлото в сила решение по чл. 78а от НК на наказателния съд. Като допълнителни основания за допускане на касационното обжалване се сочат тези по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. В тази връзка жалбоподателят сочи и представя няколко въззивни решения на апелативни и окръжни съдилища, в които е прието, че влязлото в сила решение по чл. 78а от НК на наказателния съд е задължително за гражданския съд по същия начин, както влязлата в сила присъда на наказателния съд. Касаторът излага и аргументи, че изведеният от него процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът П. П. П. в отговора на касационната жалба поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, като излага съображения, че то е съобразено с практиката на ВКС и в тази връзка се позовава и представя решение № 175/22.10.2009 г. по търг. дело № 312/2009 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС. За да отхвърли предявения по делото иск по чл. 202 от КТ, във вр. чл. 203, ал. 2, пр. 2 от КТ и с чл. 54 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че в хипотезите на чл. 203, ал. 2 от КТ вината не се предполага, а трябва да бъде доказана съобразно твърденията в исковата молба и това е в тежест на касатора-ищец, който в случая е следвало да докаже, че вредата (трудовата злополука) е настъпила в резултат на престъпление, за което има влязла в сила присъда. Прието е и че постановеното по н.а.х.д. № 1195/2005 г. решение по чл. 78а от НК на СтОС, с което ответникът по настоящото дело П. П. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание, не обвързва гражданския съд относно вината на дееца и противоправността на деянието. В тази връзка, при позоваване и на съдебна практика (решение № 1086/04.01.2006 г. по нак. дело № 581/2005 г. на ІІІ-то нак. отд. на ВКС и определение № 329/19.06.2009 г. по търг. дело № 312/2009 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС), апелативният съд е изложил съображения, че законодателят не приравнява по правни последици на влязлата в сила присъда, решението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Прието е, че с института на чл. 78а от НК на практика законодателят приема, че едни и същи деяния в едни случаи са престъпления, а в други – при точно определени предпоставки, посочени в чл. 78а от НК, не са престъпления, като в тези случаи деянията носят повече белези на нарушения, но тъй като не са извадени от НК, за тях се носи административно-наказателна отговорност. При изследване наведените от касатора основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС констатира наличието на противоречива практика на ВКС по смисъла на чл. 292 от ГПК при разрешаването на поставения по настоящото дело процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 300 от ГПК, а именно: В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 175/22.10.2009 г. по търг. дело № 312/2009 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, на което се позовава ответникът в отговора на касационната жалба, е прието, че според чл. 222 от ГПК (отм.) и сега действащия аналогичен текст на чл. 300 от ГПК, единствено присъдата, като акт на наказателния съд, обвързва гражданския съд относно вината на дееца, както и относно неговата противоправност. От друга страна, в постановеното също по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 14/04.05.2011 г. по гр. дело № 1493/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, е прието следното: Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Присъдата, с която първоинстанционният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание при условията на чл. 78а НК, съответно решението на въззивната инстанция за освобождаване от наказателна отговорност съгласно чл. 78а НК, има за гражданския съд същата задължителна сила. При постановяване на присъдата, наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност, след като го е признал за виновен в извършване на деянието (чл. 305, ал. 5 НПК), т.е. след като се е произнесъл по въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е то и виновен ли е деецът, по които въпроси присъдата е задължителна, и към които въпроси освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност при условията на чл. 78а НК и налагането на административно наказание няма отношение. При наличието на горната противоречива практика на ВКС по поставения от касатора по настоящото дело процесуалноправен въпрос, са налице предпоставките по чл. 292 от ГПК за спиране на касационното производство по делото и предлагане на ОСГТК на ВКС да постанови тълкувателно решение. С оглед на това, по настоящето дело не може да бъде постановено определение по реда на чл. 288 от ГПК, преди изясняването на въпроса налице ли са предпоставките за издаване на тълкувателно решение и ако да – какво задължително тълкуване ще даде ОСГТК на ВКС (в този смисъл е и тълкувателно решение № 2/28.09.2011 г. по тълк. дело № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС). Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение