Решение № 288 от 7.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 40/2008 г.

Обучението по всяка специалност на образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа.

Държавният изпит или защитата на дипломната работа се провежда съгласно държавните изисквания за дипломиране пред държавна комисия от хабилитирани преподаватели. По изключение в състава на комисията могат да участват и преподаватели с образователна и научна степен "доктор". В комисията се включват и външни за висшето училище лица." В същия смисъл е и т. 20, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Държавната музикална академия "П", приложен към делото. А това означава че провеждането на държавния изпит и оценяването на студентите- абсолвенти и в Държавната музикална академия се е извършвало не от "администраторки" а от изпитна комисия, съставена от хабилитирани преподаватели. Абсолютно несъстоятелни са твърденията за "купуване" на диплома за висше образование, основани на предположението за дадения в замяна на това музикален инструмент - виола на стойност 5 867.49 лева - на Държавната музикална академия "П". Актът за предаването и приемането е с дата 12.11.2004 г.и безспорно е след последния държавен изпит преминал на 1.10.2004 г. Именно поради това - че е след държавния изпит, а не преди това- не е допуснато никакво нарушение. Ноторен факт е, че С. Т. не се занимава с музика и че е дарил скъпия инструмент за талантливи и нуждаещи се студенти, които биха могли да се изградят като бъдещи големи музиканти. Освен това по делото има данни, че даренията не са нещо изолирано за ищеца и че такива той е правил и за структорите на МВР в гр. П., София, Видин, за Хоспис "М", за стипендия на ученик в с. М., "за проявен талант и положен труд при овладяване на българския фолклор". Несъстоятелно е и оплакването, че въззивният съд не бил дал правилна оценка на становището на ответника, че "не оспорвал валидността на издадената диплома "а само редът на нейното издаване". Софийският апелативен съд е преценил вярно всички факти и обстоятелства по делото и правилно е приел, че едното не би могло да се отдели от другото. Защото последният държавен изпит е бил взет след около 12 години, а не след 5 години, но това е станало по заповед на ректора № РД-09-243/28.09.2004 г., чиято валидност не е била оспорена по законов ред, а и не са били оспорени и правомощията му, за разрешаване довършване на висшето образование на един студент, чрез явяване на държавен изпит пред редовна изпитна комисия. Върховният касационен съд приема, че ответникът-издател на вестник "Контра е отговорен за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая той е възложител на работата при и по повод на която е увреден ищеца. Неговата - на издателя - дейност не е неправомерна. Той правомерно е възложил работата на своите сътрудници - автори на материали, които неправомерно се извършили възложената работа. Това е отговорност за чуждо противоправно и виновно деяние, с което е причинена вреда на пострадалия. А щом чл. 49 ЗЗД има предвид възлагане на друго лица "някаква работа"която е позволена от закона в такъв случай този, който я е възложил, не е извършил нещо противоправно и виновно-не е налице граждански деликт и не може да се търси вина у възлагащия работата. Неговата отговорност е по чл. 49 ЗЗД за чужди виновни противоправни действия и за това има гаранционно обезпечителна функция. И както е посочено в П № 7/1958 г. на Пленума на ВС -"Лицето което е възложило работата може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето на което е възложена работата не е причинила никаква вреда, ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената работа" В конкретния случай, ответникът не е доказал че е бил пред хипотезата на" Закона за авторското право и сходните му права - Чл. 53.

Авторът може да възложи за собствена сметка на издател да възпроизведе и разпространи определен брой екземпляри от произведението.

Авторът може да уговори с издател да възпроизведе и разпространи екземпляри от произведението, като участва в разходите по издаването и в приходите от разпространението - т.е. да установи, че автор и възложител на материалът, поместен във в-к "К"не е било негово длъжностно лице. Без всякакво значение е обстоятелството че по делото не са били установени конкретните виновни длъжностни лица. Решаващият съд се е съобразил със задължителните указания по приложението на закона, дадени в т. 7 на Постановление № 7 от 30.12.1959 г., според които юридическите лица, които отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД за вредите причинени от техните работници и служители при и по повод на възложената работа, отговарят "и тогава когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди"На това основание отговаря и издателя на печатното издание, чиято отговорност произтича от качеството му на работодател за извършвана в негов интерес, дейност. Защото по чл. 49 ЗЗД отговорността възниква от два фактически състава: вредите да са причинени при изпълнение на възложената работа и втори - вредите да са причинени по повод на същата работа. Тези фактически състави не се покриват и за това са дадени алтернативно в закона. Конкретно по настоящето дело, вредите за ищеца са настъпили при и по повод на възложена работа за списването на вестник "К" и за отпечатването на материали в неговия раздел "мръсни тайни"Авторите са изнесли неверни данни и с това са злепоставили и опетнили името, честта и достойнството на ищеца С. Т. Т. На основание чл. 49 във вр.с чл. 45 ЗЗД издателят отговаря за причинените вреди и законосъобразно искът срещу него е бил уважен. Размерът от 8 000 лева не е завишен. Става въпрос за публично опетняване доброто име и накърняване на неимуществени права на публична личност, за която всяка невярна информация е разпространява многократно и неприятните преживяванията са от висока степен. По делото е било установено, че ищецът тежко е преживял оскърбленията, че е повишил кръвното налягане, че това дало отражение и при пряката му работа в колектива на шоуто, което водел. Софийският апелативен съд е съобразил конкретния случай с общоприетите критерии за справедливост по чл. 52 ЗЗД и законосъобразно е определил размера от 8 000 лева. Решението на Софийския апелативен съд е правилно постановен съдебен акт. Изложените основания за касация на въззивното решение са неоснователни. Не са налице отменителните основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК .за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд,