Определение № 538 от 26.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 438/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Софийския градски съд от 28.03.2011 г. по ч.гр.д. № 115/2011, с което е потвърдено определението от 29.03.2010 г. на Софийския районен съд по гр.д. № 28002/2010 за допълване на прекратително определение в частта за разноските. Недоволен от определението е жалбоподателят Н. М. Н., представляван от адв. Н. М. от Ш., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за правото на неадвокат да осъществява представителство пред съд срещу възнаграждение, за дължимостта на разноските за такова възнаграждение, за правото на страната да осъществи защитата си в публичен процес и за приложимостта на международните договори и правото на Европейския съюз, когато норми на вътрешното право им противоречат, които (въпроси) се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Във връзка с последния въпрос касаторът иска да бъде отправено преюдициално запитване, като претендира и разноски по делото. Ответникът по жалбата А. Д. Х. я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение, а обжалваното определение е по същество правилно, тъй като отношенията между него и процесуалния му представител се уреждат от договор за поръчка. Ответникът също претендира разноски по делото и възразява, че претендираните от касатора са прекомерни. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че след като ответникът е изплатил вазнаграждение за процесуалната си защита, макар и не от адвокат, му се дължат разноски за това при прекратяване на делото. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като вторият правен въпрос обуславя крайното решение на съда и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съдът намира, че не се налага разглеждането на частната касационна жалба в публично заседание, тъй като страните са изложили становищата си писмено и не се налага събирането на доказателства, а правните въпроси, по които се иска отправянето на преюдициално запитване нямат значение за решаването на делото. Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна Върховният касационен съд намира, че е извън предмета на делото дали осъществяването на процесуална защита пред съд срещу възнаграждение е престъпление и дали гражданският закон позволява уговарянето на възнаграждение за това. В процесуалния закон изрично е уредено, че разноски за производството са разходите, необходими за извършването на поисканите от страните и по инициатива на съда процесуални действия. Други разходи във връзка с производството, дори да са направени, не са разноски за производството по смисъла на чл. 71, ал. 1, изр. 1 ГПК. Отговорността за разноски е уредена в чл. 78 ГПК и включва заплатените такси, разноските за производството и възнаграждението за един адвокат, ако страната е упълномощила такъв. Други разходи на страните, дори да имат отношение към воденото на делото, не подлежат на обезщетяване. Ответникът по делото А. Д. Х. не е плащал такси и разноски за производството, не е упълномощил и адвокат. В производството по делото той е бил представляван от майка си съгласно чл. 31, т. 2 ГПК. В настоящото производство разноски не се дължат, тъй като отговорността за разноски е обусловена от изхода на делото, което е прекратено. Каквито и разноски да е направил ищецът по недопустим иск, те не му се дължат от страната, която не е процесуално легитимирана като ответник по делото. Като не е съобразил изложеното, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено и всички претенции за разноски – отхвърлени. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение