Определение № 575 от 22.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11880/2024 г.
ВАСТрето отделение22.01.2025reporting judge Юлиян Киров
Ruling
ОТМЕНЯ Разпореждане № 3513 от 03.12.2024г., постановено по административно дело № 752/ 2024г. по описа на Административен съд– Русе. ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия с оглед дадените указания. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯН КИРОВ /п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА
Grounds
Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на З. С. М. от гр. Русе, насочена против Разпореждане № 3513 от 03.12.2024г., постановено по административно дело № 752/ 2024г. по описа на Административен съд– Русе, с което е върната частната му жалба срещу Определение № 3096/ 30.10.2024г. по същото дело. В частната жалба се излага несъгласие с обжалваното разпореждане. Иска се неговата отмяна. Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството по делото е образувано по предявен от З. С. М. иск срещу Община Русе за присъждане на обезщетение за понесени психични болки и страдания от вероятните последици от пожар в размер на 2000 лева. С Определение № 3096 от 30.10.2024г., постановено по административно дело № 752/ 2024г. АС Русе прекратил производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Прекратителното определение е оспорено от лицето с частна жалба. С Разпореждане № 3253 от 11.11. 2024г. съдът е оставил жалбата без движение и е указал на оспорващия в седмодневен срок да внесе държавна такса в размер на 5 лева по сметка на Върховния административен съд и да представи вносна бележка в деловодството, да представи жалба, приподписана от адвокат или удостоверение за юридическа правоспособност. Посочил е, че при неизпълнение на указанието в срок, жалбата ще бъде оставена без разглеждане. Разпореждането е съобщено лично на лицето на 20.11.2024г. В указания срок от М. е постъпила молба с искане на основание чл. 94 ГПК за предоставяне на правна помощ и на основание чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде освободен от заплащане на държавна такса. Към молбата е представена декларация и експертно решение на ТЕЛК. С Разпореждане № 3410 от 25.11.2024г. по делото, съдът оставил жалбата без движение и е указал на оспорващия в седмодневен срок да представи доказателства относно невъзможността му да заплати държавна такса и необходимостта от предоставяне на правна помощ. Разпореждането е съобщено лично на М., който в указания срок и в изпълнение на дадените указания подал молба, наименована „Предикат“. Към молбата представя писмено уточнение на молбата за правна помощ и частната жалба. С обжалваното Разпореждане № 3513 от 03.12.2024г., постановено по адм. дело № 752/ 2024г. Административен съд– Русе е констатирал, че дадените указания не са изпълнени в предоставения 7- мо дневен срок и поради това на основание чл. 213а, ал. 1 АПК, е върнал подадената частна жалба. Така постановеното разпореждане е НЕПРАВИЛНО. Настоящият съдебен състав намира за правилна преценката на първоинстанционния съд, че частната жалба е нередовна и не отговаря на изискванията на чл.212 във връзка с чл. 236 от АПК. Преценката за допустимост и основателност на оспорването се предхожда от подаване на редовна жалба, с която съдът следва да е надлежно сезиран. Привеждането на жалбата в съответствие със законовите норми, изисква правни знания. Това обстоятелство е основание за искането за предоставяне на правна помощ и е следвало да бъде преценено от съда, с оглед конкретните обстоятелства по делото и положението на лицето. Съобразявайки се с него съдът е следвало на първо място да се произнесе по молбата за правна помощ и освобождаване от заплащане на държавна такса, преди обсъждане на въпроса за редовността на жалбата и спазване на изискванията за отстраняване на нейните нередовности. След това следва да предостави срок за отстраняване на нередовностите, предвид чл. 158, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК. Така би гарантирал спазването на правото на достъп до съд - чл. 6 от ЕКПЧ, както и спазването на задължението по чл. 9, ал. 4 от АПК за осигуряване на страните съдействие за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса, предмет на производството. Предвид изложеното, като се е произнесъл по редовността на жалбата, без изобщо да се произнесе по искането за правна помощ, съдът е нарушил принципа на служебното начало- чл. 9, ал. 4, от АПК, намиращ приложение на основание чл. 203 и сл. от АПК. Определението следва да се отмени, делото да се върне за извършване на съдопроизводствените действия по проверка за редовността на жалбата, с оглед дадените указания. Ето защо след връщане на делото, съдът следва да се произнесе по искането за предоставяне на правна помощ и освобождаване от заплащане на държавна такса, преди прегледа за редовността на жалбата. С оглед изложеното, Върховният административен съд, състав на Трето отделение