Определение № 149 от 24.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 2059/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от ответника в производството К. Д. Б., ЕГН: [ЕГН] срещу въззивно решение № 4375 от 07. 08. 2023 г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д. № 5218 по описа на съда за 2022 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 20225959 от 30. 12. 2021 г., постановено от Софийски районен съд по гр.д. № 6029 описа на съда за 2015 г По изложени в касационната жалба оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на въззивното решение се иска допускане на касационно обжалване на същото, отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което предявените срещу жалбоподателя искове да бъдат отхвърлени. Противната страна в отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество намира касационната жалба за неоснователна, претендира разноски. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Делото е търговско. Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване два иска с цена съответно 10485.64 лв. – цена на доставени стоки от ищеца на ответника – касатор и 3212.67 лв. – обезщетение за забавено плащане на цената на същите. И двете страни са търговци – касаторът е действал в процесните отношения като едноличен търговец. Отношенията между страните произтичат от сделка, която следва да се квалифицира като търговска както по обективен критерий /търговска продажба/, така и по субективен такъв, с оглед търговското качество на страните по нея. Цената на всеки от исковете е под 20000 лв., поради което постановеното по спора въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Това е така независимо от обстоятелството, че въззивният съд в решението си е указал на страните, че същото подлежи на касационно обжалване - правото на жалба произтича само от процесуалния закон и погрешните указания на съда в изложената насока не го създават в полза на страните по делото в случаите, като процесният, в които законът го отрича, поради което и подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане. При този изход на производството касаторът няма право на разноски в същото, а ответникът по жалбата принципно има право на такива, но в случая представената фактура с предмет на доставката „юридически услуги“ е с получател по същата доставка не защитаваното в процеса търговско дружество, а друг правен субект, поради което и разноски не следва да се присъждат. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение