Определение № 545 от 14.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 511/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. А. Х. и Ф. Хабил Х. срещу определение № 708 от 28.07.2011 г. по в.гр.д.№ 144 от 2011 г. на Разградския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 43 от 11.04.2011 г. по гр.д.№ 35 от 2010 г. на Исперихския районен съд, върната е исковата молба и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. В писмен отговор от 11.10.2011 г. особеният представител на ответниците по частната жалба М. Х. Х. и К. Ш. Х. оспорват частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни /ищци по делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу акт на въззивен съд, който съгласно чл.274, ал.2, изр.1 във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК подлежи на обжалване пред ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е основателна поради следното: Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г. по тълк.гр.д.№ 2 от 2004 г. на ОСГТК на ВКС, т.7, когато пред въззивният съд се констатират нередовности на исковата молба и след даден на ищеца срок тези нередовности не бъдат отстранени, въззивният съд обезсилва първоинстанционното решение и прекратява делото, като актът, с който се произнася съдът в този случай е решение, а не определение. Като е обезсилил решението на първоинстанционния съд и е прекратил делото с определение, а не с решение, Разградският окръжен съд е постановил един недопустим съдебен акт, който следвада бъде обезсилен. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение