Определение № 732 от 24.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1039/2017 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. Л. и С. П. Л. чрез пълномощника им адв. Й. Д. срещу решение № 2338 от 08.12.2016г по гр.дело № 4381/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение №4389 от 30.05.2016г. по гр.д. № 6498/2012г. на СГС и е отхвърлен иска на касаторите да бъде осъден купувача по предварителен договор В. Л. Б. да заплати на продавачите сумата 20 000 евро, частично заявена от 30 000 евро - получения по предварителен договор задатък в троен размер, поради неизпълнение на поето задължение за сключване на окончателен договор за покупко- продажба на процесния недвижим имот.Въззивният съд е приел ,че първоинстанционния съд е разгледал предявения иск, тъй като е обсъдил фактите и доказателствата, релевантни при въприетата от САС квалификация по чл. 93, ал.2 ЗЗД и че от първоинстанционния съд са направени изводи, относими към фактическия състав,пораждащ правото на страна, но квалификацията на първоинстанционния съд по чл. 92, ал.1 ЗЗД е неправилна. По фактите въззивният съд е приел ,че ищците не са доказали виновно неизпълнение от страна купувача само поради това ,че последният не се е явил за сключване на окончателен договор в уговорения ден и час, в който ден и час ,съгласно констативния протокол на нотариуса, е присъствал единия от продавачите ,но не и другия продавач в лицето на С. Л.. В приложеното съм жалбата изложение ,като основание за допускане на касационно обжалване се сочат всички основания на чл. 280 ал.1 т.1 - 3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд е следвало да обезсили първоинстанционното решение, щом възприема друга правна квалификация. Изтъква се съображение,че Върховен касационен съд в този случай служебно следва да допусне касационната жалба до разглеждане, за да провери допустимостта на въззивното решение съгласно ТР №1/2009г по т.д № 1 / 2009г ОСГТК. Формулиран е въпрос „В случай ,че въззивният съд е приел, че неправилно парвоинстнационният съд е определил правната квалификация, следва ли да обезсили съдебното решение, или не ”. Сочи се, че въззивният акт противоречи на ТР №1/2009г по т.д № 1 / 2009г ОСГТК, решение №775/2011г по гр.д № 906/2009г ІV г.о и реш. № 137/2011г по гр.д №1161/2010г ІІІ, решение № 450/2010г по гр.д №505/2009г на ІІІ г.о по чл. 290 ГПК. Основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК е изтъкнато,предвид решение № 485/2014 на ОС Бургас, както и решение по гр.д № 4000/2013г на САС, последното водено между същите страни, по иск на настоящия ответник В. Битолски, претендирал че продавачите му дължат двойния размер на задатъка по процесния договор, поради неизнълнение. Искът му е бил отхвърлен на основание чл. 93,ал.2 ЗЗД с влязло в сила решение, като по това дело САС е приел, че не е налице неизправност на продавачите. Постъпил е отговор от В. Л. Б., чрез адв Р. Д., в който се обръща внимание на съдържанието на изложението, което не отговаря на общите и специални основания за допускане до касационно обжалване. В изложението са посочени съдебни актове, без да се обосоновава връзка с казуса, не са изведени материалноправни или процесуални въпроси извън това допустимо ли е първоинстанционното решение, което е неотносимо.Оспорва се правилността на въззивното решение, възприемането на фактическата обстановка. Ответникът претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въпросът за правната квалификация на иска е такъв по правилността на решението, а не по неговата допустимост и не е налице основание за допускане на жалбата до разглеждане ,за да се провери допустимостта на въззивното решение от ВКС по служебен критерии съгласно ТР №1/2009г по т.д № 1 / 2009г ОСГТК поради това, че въззивният съд е възприел друга квалификация на иска. Квалификацията на исковата претенция по чл. 93, ал.2 ЗЗД в случая е дадена от въззивния съд, намерил за неправилна посочената от първоинстанционния съд квалификация по чл. 92,ал.1 ЗЗД. Конкретната уговорка в предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот между страните е, че при неизпълнение на договора от страна на купувача същият дължи тройния размер на капарото на продавача, като се задължава да му възстанови и всички виновно причинени вреди и загуби, пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Искът на продавачите е за двукратния размер на капарото (задатъка) като обезщетение за вреди от неизпълнението, въз основа на клауза в договора, като искът е основан на твърдение за неизпълнение от страна на купувача да се яви в предварително уговорения ден и час при нотариус за сключване на окончателния договор и прекратяването на предварителния договор, като последица от това неявяване Същевременно, единственият формулиран в изложението правен въпрос, по който се сочат всички основания на чл. 280 ал. т.1 - 3 ГПК, изразява доводът, че въззивният съд е имал задължението да обезсили решението поради възприета от него друга правна квалификация. Този довод е несъстоятелен, а въпросът е намерил ясен и категоричен отговор в задължителна за съдилищата практиката на ВКС, с който отговор въззивното решение е съобразено. Поради това основание по чл.280 ал.1,т.1 ГПК не е налице, а основанията на чл. 280, ал.1 т.-2, т.3 ГПК се изтъкват неотносимо по поставения въпрос. Дали неправилната правна квалификация на иска е основание за обезсилване на решението и връщане на делото на долната инстанция, еднозначно е даден отговор в обратен на поддържания от защитата на касаторите смисъл (решение № 941 от 30.12.2009г. по гр.д. № 1673/2008г. ІІІ г.о. ВКС, реш. № 463 от 25.05.2010г.по гр.дело № 1261/09г.на ВКС,ІV г.о., реш.№ 198/2010г по гр.дело №3583/2008 год.ІV г.о, реш. № 431/2011г по гр.д № 455/2011г. ІІІ г.о, реш. № 364/2013г по гр. д № 155/2012 г. ІІІ г.о на ВКС и др. ) .След като дейността на въззивния съд е аналогична на тази на първата инстанция в процесуалните му правомощия се включва и квалификацията на исковете, която е дейност на съда, произнасящ се по съществото на спора, затова и при неправилно дадена квалификация не се касае нито за недопустимост на решението, което въззивният съд проверява, нито за недопустимост на собственото му решение (ТР 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК, реш. №266/2014г гр.д. № 6402 по описа за 2013 г, ІV г.о ,реш. № 230/2012 гр. дело № 978/2010 ІІІ г.о на ВКС) Практиката на ВКС по въпроси ,свързани с контрола за допустимост на съдебните решения, е формирана и с множество други решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК ( реш. №439/2010г по гр.д. № 476/2009 ІV г.о., реш. №226/11 по гр.д № 1470/2010г, ІІІ г.о, реш. №124 от 24.03.2011г по гр.д. № 882/2010г, ІV г.о, реш.398/2010г по гр.д. № 738/2009г на ІV г.о ,реш. № 249 от 23.07.2010г по гр.д. № 92 /2009г на ІV г.о.,реш №329/2011г по гр.д.№1789/2010г ІІІ г.о и др.) в съответствие с насоките, дадени на съдилищата в т.9 от ППВС №1 от 10.11.1985г и ТР №1/04.01.2001г ОСГК на ВКС. Съгласно цитираната задължителна съдебна практика по прилагането на чл. 270 ал.3 ГПК, съдебното решение е недопустимо като произнесено по непредявен иск, когато съдът е излязъл вън от спорния предмет ,присъдил е нещо различно в сравнение с исканото от ищеца; когато в нарушение на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. По настоящето дело, в съответствие с установената задължителна практика на ВКС Софийски апелативен съд е констатирал, че първоинстанционното решение отговаря на тези изисквания за допустимост ,тъй като е произнесен предявения иск. Каквото и да е приел първостепенния съд по отношение на правна квалификация ,решението не е недопустимо по тази причина. Формално дадената правна квалификация може да доведе до неправилно прилагане на материалния закон ,когато съдът не е определил регулиращата спорното правоотношение правна норма; може да доведе и до процесуално нарушение, ако поради грешна квалификация се е стигнало до необсъждане на обстоятелства и доводи по спора, или неправилното им възприемане като неотносими, може да доведе и до нарушено правото на защита, което в определени случаи поражда задължение за процесуални действия на въззивния съд съгласно ТР № 1/09.12.2013г по т.д № 1/2013г ОСГТК, но не и да доведе до недопустимост на решението, щом решаващо са преценени обстоятелствата, на които искът е основан. ( решение № 364/2013г по гр. д № 155/2012 г. ІІІ г.о на ВКС, по чл. 290 ГПК ) В случая Софийски апелативен съд се е произнесъл по заявените от ищеца обстоятелства и искания, а преценката дали намира приложение чл.93, ал.2 ЗЗД при отказ от договора, или се търси компенсаторна неустойка по чл.92, ал.1 ЗЗД, засяга прилагането на материалния закон и не е основание за обезсилване на решението, нито за връщането му за ново разглеждане. Освен това, съображенията на въззивния съд да приеме иска за неоснователен и да го отхвърли са неизправност на ищовата страна и недоказана такава неизправност на ответната, даваща основание за отказ от договора ,като последното е достатъчно за отхвърляне на иска им. Независимо дали при конкретната клауза в договора се касае за наустойка, или претенцията е за задатък, тук квалификацията и в двата случая не изключва относимостта на решаващо преценените обстоятелства кой е изправната страна, съответно не би променила изводите на съда в тази насока. За да се стигне до проверка по правилността на решението и разглеждане оплакването за необоснованост на изводите ,че ищците са били неизправна страна по договора,касаторите следва да обосноват общите и специални предпоставки за допускане до касационно обжалване. На първо място, следва да се формулира правен въпрос, произнесен с решението и обусловил решаващите изводи на съда, а в изложението не е формулиран друг въпрос,извън вече обсъдения .Оспорването като неправилни на доказателствените изводи, по отношение на факта явила ли се е съпругата на продавача С. Л. в уговорения ден и час за сключване на окончателен договор, е направено без да се постави правен въпрос,а Върховен касационен съд не може да извежда правния въпрос по собствена преценка съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК. Към изложението, без съдържателен коментар и обосновка на някое от специалните основания за допускане до касационно обжалване са представени решение №775/2011г по гр.д № 906/2009г ІV г.о и реш. № 137/2011г по гр.д №1161/2010г ІІІг, в които е даден отговор на правни въпроси, които нямат връзка с поставения от касаторите въпрос, нито са били решаващо обсъждани от съда по делото. В приложеното решение № 450/2010г по гр.д №505/2009г на ІІІ г.о по чл. 290 ГПК е указано, че ако страната по договор, претендираща заплащане на уговорена неустойка също е неизправна страна ,то не е налице основание за присъждането й. Същото разрешение е приложил въззивния съд при претенция по чл. 93, ал.2 ЗЗД, ако е заявена от неизпълнила задължението си страна, но водещо е било съображението ,че не е установено неизпълнение на купувача. Не е ясно къде защитата вижда противоречие с практиката на ВКС, или противоречиво разрешение на формулирания правен въпрос. Следва да присъдят разноски на ответника по жалбата, установени в размер на 750 лева за адвокатска защита. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.