Определение № 5388 от 30.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4321/2024 г.

Образувано е по частна жалба на Ж. Стойчев, от гр. Бургас против определение № 2052 / 13.03.2024 г. по адм. дело № 2428 / 2023 г. на Административен съд – Бургас в частта му, с която са отхвърлени исканията му за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство от адвокат до приключване на делото във всички инстанции и продължаване с един месец на всички неизтекли по делото срокове. Поддържат се оплаквания за неправилност. Частният жалбоподател счита, че неправилно му е отказано предоставянето на правна помощ, тъй като освен настоящото дело има и друго такова в Административен съд – Бургас и това препятства възможността му сам да организира защитата си. Твърди, че след като живее в условията на „крайна бедност“ той има право на адвокатска помощ. Посочва, че непредоставянето на такава е нарушение на чл. 47 от Хартата за основните права на Европейския съюз и на принципа на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Моли да му бъдат възстановени всички процесуални срокове във връзка с предприетото оспорване с 2 месеца, тъй като до момента не е могъл да си позволи процесуален представител. Моли да му бъде назначен за процесуален представител адвокат М. Георгиева от АК – Бургас. Ответникът по частната жалба – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас не изразява становище. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. Предмет на контрол по частната жалба е определение № 2052 / 13.03.2024 г. по адм. дело № 2428 / 2023 г. на Административен съд – Бургас в частта му, с която са отхвърлени исканията на Ж. Стойчев, от гр. Бургас за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство от адвокат до приключване на делото във всички инстанции и продължаване с един месец на всички неизтекли по делото срокове. Пред настоящата инстанция частният жалбоподател настоява за удължаване на неизтеклите срокове с два месеца. Определението е правилно в обжалваните му части. Административно дело № 2428 / 2023 г. по описа на Административен съд – Бургас е образувано по жалба на Ж. Стойчев, от гр. Бургас срещу заповед № ЗСП/Д-А/693 от 12.07.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, с която е отказано отпускането на еднократна помощ при инцидентни нужди, съгласно чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Административният орган е приел, че не са налице внезапно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности. С определение № 2052 / 13.03.2024 г. по адм. дело № 2428 / 2023 г. Административен съд – Бургас обосновано е приел, че кандидатстващото за правна помощ лице няма регистрирани доходи и имущество и съответно не е в състояние да поеме разходите по търсената съдебна защита, поради което са налице основанията по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаването му от такси и разноски по делото и законосъобразно го е освободил. Обосновани и процесуално законосъобразни са изводите на съда и досежно отхвърлените претенции на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство от адвокат до приключване на делото във всички инстанции и продължаване с един месец на всички неизтекли по делото срокове. При служебната проверка настоящата инстанция, както и първоинстанционният съд, не констатира наличието на висящи процесуални фактически състави във връзка със срокове по настоящото дело. Ирелевантни за настоящото производство са наличието на подобни хипотези по други дела на жалбоподателя, които той води. Правилни са изводите на административния съд и досежно липсата на необходимост от назначаване на процесуален представител по реда на чл. 21 и сл. от Закона за правната помощ (ЗПП). Съгласно чл. 24 ЗПП правна помощ по чл. 21, т.1,2 и 3 не се предоставя когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ; когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима; в случаите на търговски дела и данъчни дела по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ. Безспорно е, че съгласно чл.47 от Хартата за основните права в ЕС /ХОПЕС/ правна помощ се предоставя на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, доколкото такава помощ е необходима за осигуряване на ефективен достъп до правосъдие. Отчитайки мотивите на СЕС в решение по дело С-279/09, че при изискването за осигуряване на достъп до правосъдие следва да се вземат под внимание обстоятелствата, че Ж. Стойчев не разполага с достатъчно средства, за да може да ангажира договорно процесуално представителство, първоинстанционният съд точно е преценил характера на висящото пред него съдебното производство, спорния предмет, необходимите за извършване във връзка с него процесуални действия и доказване и вярно е посочил, че жалбоподателят се е справил сам със своята защита. Отбелязал е, че зад нейното възможно най-добро реализиране стои и задължението на съда да провери служебно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, което обосновава наличието на хипотезата по чл. 24, т.1 от Закона за правната помощ. По изложените съображения атакувания първоинстанционен съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила в обжалваните му части. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение