Определение № 2955 от 12.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2353/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу определение № 310 от 26.01.2024 г. по к.адм.д. № 389/2023 г по описа на Административен съд Русе, с което е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение № 113/31.01.2023г. по КАНД № 997/2022г. на Административен съд - Хасково. Излага доводи за допустимост на частната жалба като сочи съдебна практика. Счита, че производството по делото може да се спре само от съда оправил преюдициалното запитване и че не е приложим чл. 229 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и в НПК също не е предвидено основание за спиране на съдебното производство от друг съд, освен от този който е отправил преюдициално запитване. Сочи, че предметът на настоящия спор е изцяло незаплатена такса, докато по делото по което е отправено преюдициално запитване е за частично незаплатена пътна такса. Ответната страна е представила писмен отговор. Излага доводи, че наложената санкция също е във фиксиран размер, поради което преюдициалното запитване има значение за правилното решаване на делото. Настоящият касационен състав намира частната жалба за недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол. С разпоредбата на чл. 229, ал.1 АПК е предвидено, че преграждащите определения, каквото е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. Изричната разпоредба обаче на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК предвижда изключение. Невъзможността за инстанционен контрол е изрично регламентирана в изр. 2 на чл. 631, ал. 1 ГПК, без да бъде отделяна хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването. Забраната обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отравяне на преюдициално запитване до СЕС, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване. Преценката е предоставена на съда, пред който е висящо делото, като определението му е изключено от инстанционен контрол на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС. Съставът на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Принципът на ефективността изисква приложимият национален процесуален закон да не прави защитата на правата, произтичащи от правото на ЕС, практически неосъществима или прекалено трудна. Суверенна е преценката на националния съд и когато решава да спре производството по делото поради отправено преюдициално запитване по друго дело в очакване на произнасяне на СЕС. Целта е да се гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на правото на ЕС. В този смисъл определение по адм.д. № 10446/2023 г. по описа на ВАС, петчленен състав, определение по адм.д. № 11181/2023 г. по описа на ВАС, петчленен състав. С оглед изложеното, частната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Като има предвид изложеното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение