Определение № 559 от 05.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 87/2020 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК "УНИКА" АД, гр. София, срещу решение № 324 от 11.11.2019г. по в.т.д.№353/2019г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №185 от 01.04.2019г. по т.д.№ 237/2018 г. на Старозагорски окръжен съд. С него касаторът е осъден да заплати на М. Г. К. сумата от 25 475,25 лева - неизплатен остатък от застрахователно обезщетение в общ размер от 50000 лева по договор за имуществено застраховане „Каско”, на лек автомобил марка "MAZDA", модел "CX-5 2.2 CD", с рег. [рег.номер на МПС], сключен със застрахователна полица №17023110197 от 07.03.2017г. за настъпил риск "кражба на цяло МПС", ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.08.2018г. до окончателното й заплащане, както и сумата 724,60 лева, обезщетение за забава за периода от 14.06.2018г. до 13.08.2018г. В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Касаторът твърди, че съдът не е разгледал и обсъдил в цялост всички релевантни факти по делото, поради което е достигнал до грешни правни изводи. Поддържа, че неизпълнението на задължението да не се оставя част II от свидетелството за регистрация в застрахованото МПС е от естество да осуети възможността за предотвратяване на евентуална кражба на МПС от контролните органи за движение по пътищата, като легитимира държателя на откраднатия автомобил като законов ползвател, а същевременно няма способ, с който застрахователят може да докаже това обстоятелство. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, както и на чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени правни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Следва ли да се презюмира причинно-следствената връзка в хипотезата на оставен в откраднато МПС талон в редакцията на чл.395 ал.5 от КЗ? 2. Определяем ли е размерът на вредата, настъпила вследствие на забравянето на част II на талона в автомобила и непредаването му на застрахователя? Посочва, че въпросите са разрешени в противоречие с трайната практика на ВКС и в частност – решение №22 от 12.09.2013г. по т.д.№ 679/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №79 от 29.06.2012г. по т.д.№802/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., т.д. решение №22 от 26.02.2015г. по т.д. №463/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №211 от 06.12.2012г. по т.д.№1029/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №86 от 18.07.2014г. по т.д.№2230/2013 г. на ІІ т.о. Сочи се и противоречие с влязлото в сила решение по т.д.№ 2310/2018 г. на СГС, постановено по действащия КЗ. По всички въпроси се позовава и на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Касаторът поддържа и наличието на основание по чл.280 ал.2 предл.3-то от ГПК, като обосновава очевидната неправилност на обжалваното решение с това, че съдът неправилно е отказал да приеме, че намиращата се в процесното МПС част втора от свидетелството за регистрация е в пряка причинно - следствена връзка със застрахователното събитие или е осуетило възможността за откриване на отнетото МПС. Ответницата М. Г. К. оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна по същество. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, Пловдивски апелативен съд е приел, че предпоставките за намаляване на застрахователното обезщетение, предвидени в чл.395 от КЗ, са налице само когато твърдяното неизпълнение е довело до настъпването на застрахователното събитие, тоест причина е за същото. Изложил е доводи, че причинната връзка подлежи на доказване още повече, че в КЗ липсва текст, даващ основание за определен тип събития връзката да се предполага. Посочил е, че след като по делото не се твърди, нито е доказано оставянето на талона в колата да е предизвикало отнемането й или да попречило на предотвратяването му, то в случая не е налице основание за намаляване на обезщетението.Също е изтъкнал,че размерът на вредата от забравянето на талона в автомобила не е определяем, съответно съдът не може да определи и размер на намаляването на обезщетението. Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 - т.З от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставените в изложението материалноправни въпроси са относими към предмета на спора, доколкото въззивният съд е изразил становище по тях. По отношение на тях обаче не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като посочените от касатора решения на ВКС не са постановени при действието на чл.395 ал.5 от КЗ, приложим към настоящия правен спор. Следва да се отбележи, че и в цитираните от касатора решения на ВКС не се приема, че в хипотезата на оставен в откраднато МПС талон причинно - следствената връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на събитието се презумира. В решение №79 от 29.06.2012г. по т.д.№802/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., се приема, че при упражняването на потестативното право на застрахователя за намаляване на застрахователното обезщетение, в случай на предписано от застрахователя определено поведение, на още по - голямо основание - при изрично установена между страните договорна връзка с това съдържание и санкция, не е необходимо обективно установяване на причинна връзка между неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на конкретното застрахователно събитие, но подлежи на преценка вида на съответното неизпълнение спрямо вида на съответното събитие. Посоченото разрешение се споделя и в останалите цитирани от касатора решения. В същите последователно се застъпва становището, че след като в производството не е доказано, че настъпването на застрахователно събитие е следствие от неизпълнението на задължението да не се оставя част втора от свидетелството за регистрация в застрахованото МПС, то това нарушение не е основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Това неизпълнение е от естество да осуети евентуална възможност за предотвратяване на вредите от застрахователното събитие от контролните органи за движение по пътищата, поради което неизпълнението предпоставя намаляване на обезщетението. Разпоредбата на чл.395 ал.5 от действащия КЗ /обн. ДВ бр.102/29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./ не въвежда изключение относно необходимостта от доказване на пряката причинно - следствена връзка между конкретно неизпълнение на предписано от застрахователя поведение и настъпването на застрахователното събитие, нито съдържа неяснота, която да създава съмнение, че се въвежда презумпция за наличие на причинно - следствена връзка. Поради изложеното не е налице и соченото от касатора допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Поставеният от касатора въпрос дали е определяем размерът на вредата, настъпила вследствие на забравянето на част II на талона в автомобила и непредаването му на застрахователя, е обсъждан от въззивния съд. По отношение на него обаче не е налице основната предпоставка за достъп до касация, тъй като не е eдинствено обуславящ за крайните изводи на съда. Действително въззивният съд е изложил доводи, че размерът на вредата от забравянето на талона в автомобила не е определяем, съответно съдът не може да определи и размер на намаляването на обезщетението. Изводът за основателност на предявения иск обаче не се дължи само на този довод на съда, а на констатацията, че липсват доказателства оставянето на талона в колата да е предизвикало отнемането й. Именно това е решаващият извод на съда, обусловил уважаването на предявения иск, поради което поставеният от касатора въпрос няма самостоятелно значение за произнасянето по предмета на спора. Поради това и с оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване по повод на този правен въпрос не би могло да се допусне, тъй като разглеждането му от касационната инстанция не би довело до промяна в изхода на делото. Касаторът поддържа, че е налице и основанието по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290 ал.2 от ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая изброените по-горе пороци не са налице. Аргументите на касатора възпроизвеждат оплакванията за неправилно приложение на разпоредбата на чл.395 ал.5 от КЗ, изложени в касационната жалба, като основният му довод е, че съдът неправилно е отказал да приеме, че намиращата се в процесното МПС част втора от свидетелството за регистрация е в пряка причино - следствена връзка със застрахователното събитие или е осуетило възможността за откриване на отнетото МПС. Посочените доводи не насочват към очевидна неправилност на въззивното решение, а представляват оплакване по чл.281 т.3 от ГПК, чиято основателност може да бъде проверена само по реда на чл.290 от ГПК. С оглед изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК и чл.280 ал.2 и пр.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд. При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размера на 1500 лева. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд