Определение № 1086 от 31.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8720/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Иванова против Определение № 4561 от 30.05.2023 г., постановено по адм. дело № 4593 по описа на Административния съд София-град за 2023 година. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Иванова срещу отказ на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерство на правосъдието, обективиран в негово писмо, рег. № 2964 от 15.03.2023 г. и производството по делото е прекратено. В частната жалба се навеждат доводи за нищожност и неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявено искане, доколкото е възприел погрешно, че е сезиран с искане по чл. 250 АПК. Твърди също, че съдът се е произнесъл по същество, постановявайки ненадлежен съдебен акт. Счита, че атакуваният съдебен акт е немотивиран, тъй като съдът е възприел неправилно и невярно фактическата обстановка по конкретния казус. Изразява становище за противоречие във формираните от Административния съд София-град правни изводи, послужили като мотиви на прекратителното определение. Посочва, че с постановяването на обжалваното определение й е отказано правораздаване, което представлява нарушаване на изричната забрана по чл. 127 АПК. Обосновава наличието на правен интерес от обжалването на писмо, рег. № 2964 от 15.03.2023г. по описа на ГДИН с твърдения, че ГДИН й пречи да извършва работата, за която е квалифицирана и упълномощена от С. Атанасов, уронвайки името й на адвокат пред него и другите й клиенти, и саботирайки получаването на възнаграждение за труда й. Поддържа, че за нейните клиенти ще остане неразбираемо как при наличието на общото й упълномощаване за извършване на правна защита и съдействие в полза на Атанасов, тя не може да получи справка по Заявление, вх. № Г-186/02.03.2023 г. по описа на ГДИН. По тези съображения и като твърди предубеденост на състава на първоинстанционния съд иска отмяната му и връщане на делото на друг състав на Административния съд София-град. Ответникът по частната жалба – Главният директор на ГДИН със седалище и адрес на управление в София, [улица], в писмен отговор, подаден в срока по чл. 232 АПК, оспорва частната жалба с доводи за неоснователността й. Иска отхвърлянето й, и потвърждаване на обжалваното определение като законосъобразно и правилно. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от страна по делото, адресат на атакуваното определение, в срока по чл. 230 АПК и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Административният съд София-град е приел, че е сезиран от С. Иванова с жалба срещу изричния отказ на Главния директор на ГДИН, обективиран в негово писмо, рег. № 2964/15.03.2023 г., да й предостави справка, в качеството й на упълномощен адвокат, за правното положение на лишен от свобода – С. Атанасов. Съдът е приел от фактическа страна, че на 02.03.2023 г. С. Атанасов, лишен от свобода в Затвора - [населено място], действащ чрез адв. С. Иванова, подал заявление до ГДИН, рег. № Г-186/02.03.2023 г. (л. 19 от адм. дело № 4593/2023 г. по описа на Административния съд София-град), да му бъде направена и предоставена справка относно изтърпяните от него до момента в местата за лишаване от свобода наказания. Установил, че с писмо, рег. № 2964/15.03.2023 г., Главният директор на ГДИН уведомил адв. Иванова, че посоченото заявление няма да бъде разгледано, защото липсват доказателства, които да удостоверяват представителната й власт по отношение на Атанасов. За да постанови обжалвания резултат, Административният съд София-град е приел от правна страна, че жалбата срещу писмо, рег. № 2964/15.03.2023 г. на Главния директор на ГДИН, е подадена пред него от адв. С. Иванова. Счел е, че обжалваното писмо обективира изричен отказ на компетентния административен орган – Главния директор на ГДИН да се произнесе по направено до него искане за издаване на административен акт по чл. 21, ал. 3 АПК. Посочил е, че същото не представлява израз на фактически действия или бездействия, изразяващи се в отказ да се предаде вече изготвена такава справка на лице, което твърди, че действа в качеството на пълномощник на С. Атанасов. Преценил е, че защитата по реда на чл. 250 и чл. 256 АПК, в конкретния случай, е изключена. Допълнил е, че не е налице отказ да се предаде справка, а има отказ да се разгледа искането за издаване на такава. Приел е, че лицето, което е направило искането за издаване на справка с конкретно посочен обхват, не е адв. Иванова, а е С. Атанасов, от чието име тя е действала. Посочил е, че именно той се явява надлежния жалбоподател да оспори отказа на Главния директор на ГДИН, да разгледа по същество направеното искане за издаване на справката. Като е приел, че адв. Иванова не е подала това искане в лично качество, а е действала като пълномощник, е формирал решаващия извод, че подадената от нея пред него жалба, е недопустима. Мотивирал се е, че частната жалбоподателка не е страна в материалноправното административно правоотношение, не е претендирала да е адресат на търсения акт и не е процесуално легитимирана страна в производството по оспорване на процесното писмо. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК е постановил обжалваното в настоящото производство прекратително определение. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите в частната жалба, че атакуваният съдебен акт е нищожен. Той е постановен от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма и е подписан. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на С. Иванова липсва правен интерес от оспорване на обжалвания административен акт, доколкото същата не е адресатът на обективирания в него отказ за издаване на справка по Заявление на С. Атанасов до ГДИН, рег. № Г-186/02.03.2023 г. Правният интерес определя лицата, които са носители на правото на оспорване. Това са тези субекти, които са засегнати неблагоприятно от оспорения акт и поради това имат интерес от правна защита, за осъществяване на която законът им е предоставил правото на обжалване. Липсата на правен интерес от търсената съдебна защита означава, че не е налице твърдяното от оспорващия засягане или застрашаване от акта на негови субективни права, свободи и законни интереси, както и пораждане на задължения. Частната жалбоподателка обосновава наличието на правен интерес да оспори процесния отказ на Главния директор на ГДИН с лишаването й от възможността да получи адвокатски хонорар за правната услуга, за която твърди, че е упълномощена от нейния клиент С. Атанасов. Една от основните характеристики на правния интерес е, че той трябва да е личен – административният акт, чието издаване се иска, трябва да засяга правната сфера на самия заявител, а не на някое друго лице. В конкретния случай интересът от оспорване трябва да е обоснован с исканата справка, а не с финансовата изгода, която жалбоподателката би получила, ако извърши правна услуга във връзка със справката. След като действието на оспорения отказ не се разпростира в правната сфера на Иванова, за нея липсва правен интерес от оспорването му. Разпоредбата на чл. 159, т. 4 АПК предвижда оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото, когато липсва правен интерес от оспорването. Наличието на правен интерес за оспорващия по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК, като положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, следва да бъде доказано във всеки конкретен случай. Цитираната норма е приложена правилно от първоинстанционния съд, което обуславя оставяне в сила на определението му. По изложените мотиви и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия