Решение № 4816 от 18.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" със съдебен адрес: гр. София, ул. 6-ти септември 38, ет. 2, офис 4, подадена чрез пълномощника му адв. Антонова, против Решение 841 от 10.06.2021 г. на Административен съд - Бургас, постановено по административно дело 1220/2020 г., с което е отменен издаденият от него Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 02/311/00852/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8497 от 02.06.2020 г. С доводи за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против АУПДВ и да му се присъдят сторените разноски за двете съдебни производства. Ответницата по касационната жалба В. Пилчева, [ЕГН], осъществяваща търговска дейност като ЕТ ВИГ В. Пилчева , [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, м. [наименование], [улица] не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Бургас е бил АУПДВ 02/311/00852/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8497 от 02.06.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие , с който на основание чл. 27, ал. 3, ал. 4 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е наложена на ЕТ ВИГ В. Пилчева финансова корекция в размер на 49 521.78 лв. с лихва от датата, следваща изтичането на срока за доброволно плащане. Според мотивите на акта при извършената проверка на място след плащане в периода 20.06.2019 г. 25.06.2019 г. и при допълнителните административни проверки е констатирано: 1. неизпълнение на залегналите в бизнес плана показатели относно приходите от субсидираната дейност за три пълни години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) - реализираните приходи средно аритметично за трите години представляват 26.93 % от заложените в бизнес плана; 2. неизпълнение на заложените в бизнес-плана параметри относно устойчива заетост за посочените три години, а именно разкриване на 3 работни места (1 на позиция управленски персонал и 2 на позиция производствен персонал) - средно поддържаната заетост за трите години и 1.81 броя заети лица. Неизпълнението на заложените в бизнес плана параметри административният орган е приел за неизпълнение на поетото с т. 4.18 от договор 02/311/00852 от 01.10.2014 г. задължение от страна на бенефициера да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Позовал се е на чл. 46, ал. 1 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. 2013 г. (Наредба 30/2008 г.) за възстановяването на вече изплатените суми неизпълнение на нормативни или договорни задължения от страна на ползвателя. Размерът на финансовата корекция е определен по реда на чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007 2013 във вр. т. 30 и т. 18 от приложението към раздел първи Общи положения от същите. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, че АУПДВ е издаден от компетентен орган в изпълнение на правомощията му по чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП в предвидената от закона писмена форма със съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК. За да отмени акта, той е обосновал, че същият е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно посочени в него материалноправни основания за възстановяване на предоставената безвъзмездна финансова помощ. Изложил е мотиви за това, че неправилно в противоречие с чл. 27, ал. 6 ЗПЗП е издаден АУПДВ, установяващ дължимост на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, вместо решение за налагане на финансова корекция във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Погрешното изписване в мотивите на стр. 1 от решението на Наредба 29 от 11.08.2008 г. вместо Наредба 30 от 11.08.2008 г. не влияе на правилността му. Според чл. 2 от Наредба 30/2008 г. по реда на същата се подпомагат проекти, които допринасят за постигане целите на мярката, а те са: 1. насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности; 2. насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони; 3. насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони. В случая на ЕТ е предоставена безвъзмездна финансова помощ за осъществяването на проект изграждане на къща за гости в с. Равадиново. В изпълнение на чл. 16, ал. 1 от наредбата кандидатът е представил бизнес план по образец за период от 10 години. В таблица 2 към раздел IV от бизнес плана са посочени приходите от субсидираната дейност, свързани с продажба на услуги - отдаване под наем на стаи за нощувки. В таблица 5 от бизнес плана Разходи за заплати и социални осигуровки е посочен броят на заетите в дейността лица. Съгласно ал. 2 на чл. 16 бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Безспорно, както твърди касаторът, договорът за отпускане на финансовата помощ не би бил сключен и помощта за изграждането на къщата за гости не би била предоставена на кандидата, ако представеният от него бизнес план не изпълнява изискването на чл. 16, ал. 2 от наредбата, а именно да доказва икономическа жизнеспособност на предприятието по определението в пар. 1, т. 6 ДР - генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана, и устойчива заетост по определението в т. 26 - запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана. От изложеното следва, че показателите в бизнес плана в частта му за приходите и в частта му относно броя на заетите в производствената дейност лица се използват за изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията и имат характер на индикатори, т.е. нещо, чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата, още повече, че в самата Програма за развитие на селските райони 2007 г. 2013 г. посочените показатели се приемат за индикатори във връзка с отчитане постигането на целите на мярка 311, противно на изложеното в касационната жалба. Неизпълнението на посочените индикатори следователно обосновава извод за това, че не са постигнати целите на мярката, посочени в чл. 2 от Наредба 30/2008 г., както и че са нарушени принципите на добро финансово управление и по-специално принципът на ефективност при разходване на бюджетните средства на Съюза, регламентиран в чл. 30 от Регламент 966/2012 относно финансовите правила, отм., съответно в чл. 33 от Регламент 2018/1046 (Финансов регламент), както и принципът на устойчиво развитие по чл. 8 от Регламент 1303/2013 за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013). Цитираните два регламента - Регламент 2018/1046 и Регламент 1303/2013 - са посочени в т. 8 от доклада за нередност, приложен по делото на л. 597 л. 599, като нарушени нормативни актове Според определението в чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013 всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза, е нередност. Съгласно чл. 56, пар. 1 от Регламент 1306/2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършват финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза. Според т. 42 от решение на СЕС от 8 май 2019 г. по дело С-580/17, когато инвестиционен проект е одобрен и съфинансиран от ЕЗФРСР за програмен период 2007 2013 г., и възстановяването на неправомерно платените суми по този проект се извършва след приключването на посочения програмен период, тоест след 1 януари 2014 г., правното основание за възстановяването трябва да е член 56 от Регламент 1306/2013 като пряко приложим. Чл. 58, пар. 1 от Регламент 1306/2013 задължава държавите членки да приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и да вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза, вкл. да възстановят неправомерните плащания. Редът за администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013 и извършване на финансови корекции е регламентиран в раздел трети от глава пета ЗУСЕСИФ. Изложеното обосновава извод, че правното основание за налагане на финансова корекция в случая е това на чл. 56, пар. 1 от Регламент 1306/2013 с оглед констатирана нередност по определението в чл. 2, т. 36 от същия, независимо от обстоятелството, че инвестиционният проект е одобрен и съфинансиран от ЕЗФРСР за програмен период 2007 2013 г. по реда на наредба, приета през 2008 г. Поради това е неоснователен доводът на касатора, че ЗУСЕСИФ не може да се прилага по отношение на договор, сключен преди влизането му в сила. Приетата нова алинея 6 на чл. 27 ЗПЗП (ДВ, бр. 51/2019 г. в сила от 28.06.2019 г.) изрично предвижда, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Нередностите от страна на бенефициентите по мерките и подмерките от програмата за развитие на селските райони 2007 г. 2013 г. не са изключени изрично от обхвата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Това е видно и от мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗПЗП 954-01-36/31.05.2019 във връзка с приемането на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, според които: От цитираните разпоредби (чл. 63, пар. 1 и пар. 2 от Регламент 1306/2013), се налага изводът, че основанията за възстановяване на финансова помощ от страна на бенефициентите по ПРСР не се ограничават единствено до нарушенията, представляващи нередности, водещи до налагане на финансови корекции, а могат да включват и други задължения, произтичащи от секторното законодателство . Мотивите към законопроекта показват, че във връзка с прякото приложение на регламент Регламент 1306/2013 с приемането на новите алинеи 6 и 7 на чл. 27 ЗПЗП законодателят е разграничил случаите, в които е констатирана нередност като основание за налагане на финансова корекция от тези, при които е констатирано неизпълнение на други задължения на бенефициентите, произтичащи от секторното законодателство. В първата хипотеза (тази на нарушение по смисъла на чл. 2, т. 36 и т. 38 от Регламент 1303/2013) той е регламентирал, че се налага финансова корекция с решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ. В останалите случаи дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с АУПДВ. Посоченото изцяло съответства на разпоредителната част на оспорения АУПДВ, която е определям размер на наложена финансова корекция , както и на изложеното в доклада за нередност. Разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП е действаща към момента на откриването на административното производство по издаването на процесния АУПДВ на 18.11.2019 г. и с оглед незабавното действие на процесуалния закон по време при липсата на конкретна норма, която да изключва това принципно разрешение, тя е следвало да бъде съобразена от административния орган. Изложеното не противоречи на преходните и заключителни разпоредби на ЗУСЕСИФ, на които се позовава касаторът. Според пар. 4, ал. 3 предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Това друго е предвидено в пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗПЗП (ДВ, бр. 2/2018 г.), според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В случая не само е изтекъл мониторинговият период, както правилно е посочил административният съд, но и такава разпоредба липсва в ПЗР на ЗИД ЗПЗП, обн. ДВ, бр. бр. 51/2019 г. По така изложените мотиви настоящият касационен състав намира, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в конкретната хипотеза на нередност по смисъла на т. 36 от Регламент 1303/2013 е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Като е приел същото, Административният съд Бургас е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.