Определение № 361 от 08.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4306/2015 г.

Производството е с правно основание чл.282 ал.5 ГПК Постъпила е молба с вх.№ 5422 от 15.05.2017г. от СД”П. – Д., Д., Д. С-ие”, представлявано от Д., чрез процесуалния представител адвокат С. с искане за отмяна на допуснатото с определение № 489 от 20.08.2015г. спиране на изпълнението на въззивно решение № 195 от 1.06.2015г.по в.гр.д.№ 173/2015г. на ОС Перник. Искането е обосновано с получено и приложено към молбата писмо с изх.№ 02043 от 13.03.2017г. от ЧСИ Д., с което се отказва да бъде възобновено производството по изп.д.№ 20157510400199, поради липса на представени от съда актове във връзка с постановения окончателен съдебен акт. Върховният касационен съд, в настоящия състав, след като разгледа постъпилата молба и съобрази материалите по делото, намира следното: С определение № 489 от 20.08.2015г., ВКС е спрял изпълнението на постановения въззивен акт, с който са уважени искове с правно основание чл.200 ал.1 КТ до размер на 25 162лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.02.2011г. и чл.200 ал.3 КТ до размер на 100лв., обезщетение за имуществени вреди,10лв. лихва за забава, като е отхвърлен иска в останалата му част до 50 000лв. По специалната сметка на ВКС е внесена сумата от 25 272лв. Понастоящем е налице влязъл в сила, решение № 125 от 4.05.2016г. по гр.д.№ 4417/2015г. на ВКС, с който въззивно решение № 195 от 1.06.2015г.по в.гр.д.№ 173/2015г. на ОС Перник е отменено в частта, с която СД”П. – Д., Д., Д. С-ие”гр.П. е осъдено да заплати на П. А. Б. обезщетение за неимущественпи вреди от трудова злополука, настъпила на 24.02.2011г. за разликата над 4 162лв. до 25 162лв., както и в частта, в която са присъдени разноски 99812лв. и на РС Перник – 1 563.57лв. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска в посочената част, а в останалата отхвърлителна част е потвърдено и са присъдени разноски. В изпълнение на постановено на 10.08.2017г. разпореждане, молителят е уведомен на 22.08.2017г., че процесуална възможност за отмяна на постановения акт за спиране на изпълнението не съществува. Независимо от предоставената му възможност, не е направил уточнение на искането си. В изпълнение на постановено на 10.08.2017г. разпореждане, ответната страна П. А. Б. е уведомен на 17.09.2017г., че следва да изрази становище по направеното искане, като посочи по какъв начин съдът да процедира с внесената като гаранция сума. Становище в предоставеният срок не е изразено. Указания за изпращане на повторно уведомление са дадени с разпореждане № 150 от 13.10.2017г. Имайки пред вид изложеното, с оглед постановеният окончателен акт, настоящият съдебен състав приема подадената молба с вх.№ 5422 от 15.05.2017г., като искане за освобождаване на внесената – във връзка с допуснатото спиране на изпълнението на въззивния акт - парична гаранция. Доколкото се касае до представено обезпечение във връзка с решение за парично вземане /не относно вещни права/, не е налице основание за задържане на внесената по сметката на ВКС сума за разликата над 4 162лв. до внесените 25 272лв., за която искът е отхвърлен. Съгласно чл.282 ал.5 от ГПК когато е обезпечено изпълнението на присъдено вземане, обезпечението се освобождава, след като иска бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. След изрично дадените му, с разпореждане № 150 от 13.10.2017г. указания, молителят представи нарочна молба с вх.№ 11513 от 24.10.2017г., с която посочи сметка, по която сумата от 21 110лв. следва да бъде преведена. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав на Върховен касационен съд