Определение № 52 от 30.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 2590/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-П. срещу определение № 3668/03.11.2016 г., постановено по т.д. №277/16 на САС, с което е оставена без уважение молбата на същата страна за допълване по реда на чл.248 ГПК на определение №2554/25.07.2016 г., с което е прекратено производството по въззивната жалба на Министерство на културата на РБ срещу решение №1498/15.09.2015 г. по т.д. № 6007/14 на СГС, поради оттегляне на същата. С молбата по чл.248 ГПК от страна на [фирма]-П. е поискано съдът да осъди оттеглилия първоначалната въззивна жалба да заплати на ответника по нея и разноските на последния по подадената от негова страна насрещна въззивна жалба, съставляващи сумата внесена като държавна такса по същата. Ответникът по частната жалба не изпраща писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното определение, съдът е счел, че липсва основание за присъждането като разноски на ответника по първоначалната въззивна жалба на сумата внесена като държавна такса по подадената от страна на последния насрещна въззивна жалба. Обжалваното определение е правилно. В действителност при оттегляне на въззивната жалба насрещната такава не се разглежда-чл.263 ал.4 ГПК. В тази хипотеза, обаче не е налице основанието по чл.78 ал.4 ГПК, даващо право на разноски на ответника при прекратяване на делото. Разноските по внесената държавна такса по подадената насрещна въззивна жалба са разноски по последната, а не по защита срещу първоначалната въззивна жалба, която е била оттеглена. Подаващият насрещна въззивна жалба има право на преценка е дали да предприеме този път на активна защита срещу съответния съдебен акт, при положение, че разглеждането на насрещната жалба е обвързан от допустимостта и разглеждането на първоначалната въззивна жалба и рискът от последиците на евентуалното оттегляне на първоначалната жалба, което води до препятстване разглеждането на насрещната, следва да се носи от подаващия последната. В т.2 от частната жалба е направено искане за възстановяване на държавната такса, внесена по насрещната въззивна жалба, поради неразглеждането на последната. Компетентен да се произнесе по тази молба е въззивният съд, а не ВКС в производството по частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение