Определение № 1214 от 15.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 609/2011 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. П. И., Н. К. Х., Л. В. С. и П. В. Х. против решение от 29.12.2010г. по гр.д.№ 279/2010г. на Окръжен съд-Монтана, с което е отменено решение от 27.05.2010г. по гр.д.№ 70395/2008г. по описа на РС-Монтана и вместо това допуснатите до делба недвижими имоти: имот № 188010 по КВС в землището на [населено място] с площ 7 дка. в м.”С.” с идентификатор 48489.19.622 и имот № 193005 в землищего на [населено място] м.”Бърдото” с площ 26,300 дка. с идентификатор [ЕГН] са изнесени на публична продан, като е постановено получените от проданта пари да се разпределят при квотите, при които е допусната делбата – по 24/144 ид.ч. за четиримата касатори, 12/144 ид.ч. за М. Н. Т., по 6/144 ид.ч. Т. С. М. и Н. М. М., по 4/144 ид.ч. за А. Г. Д., М. Г. Д., Н. Г. Д. П. Р. А. и Т. П. М. и по 2/144 ид.ч. за К. С. А. и Е. Д. А.. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на чл. 363 от ГПК, тъй като е избран неправилен способ за извършване на делбата – при възможност за разпределение на делбените имоти по колена, те са изнесени на публична продан, с което е нарушен чл. 69 от ЗН. В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса за извършването на съдебната делба, когато от допуснатите до делба имоти могат да се образуват самостоятелни реални дялове за наследниците, по колена. По този въпрос се твърди нарушение на съдебната практика Р № 1969/11.10.1969г. по гр.д.№ 1455/1969г. І гр.о. и Р № 423/03.07.1986г. І гр.о. Ответниците по касация не вземат становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от допуснатите до делба два имота не могат да се образуват дялове съобразно броя на съделителите, поради което е невъзможно тегленето на жребий и разпределението на имотите, поради което те са изнесени на публична продан. РС е разпределил имотите по чл. 353 от ГПК, но касаторите Л. В. С. и П. В. Х. са обжалвали решението на РС с оплакване, че е несправедливо, защото на другите две касаторки Р. П. И. и Н. К. Х. са разпределени най-ценните имоти. Поставеният въпрос относно способът, по който следва да се извърши делбата касае основния предмет на спора във втората фаза на делбеното производство. Той е разрешен от възивният съд в противоречие със задължителната съдебна практика по чл. 290 от ГПК, обективирана в Р № 904/20.11.2009г. по гр.д.№ 3873/2008г.V гр.о., Р № 60/26.07.2010г. по гр.д.№ 534/2009г. І гр.о., Р № 634/04.12010г. по гр.д.№ 1378/2009г. І гр.о., Р № 171/26.05.2010г.по гр.д.№ 4171/2008г.ІV гр.о., с които се приема, че когато броя на имотите съответства на броя на наследниците, групирани по колена и съсобствеността е възникнала само от наследяване, делбата следва да се извърши по колена, за да получи всяко коляно дял в натура, а неравенството на дяловете се уравни парично /чл. 69, ал.2 от ЗН/. По изложените съображения, обжалваното решение следвада се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение